Мрачни дни [bg]

29.

Няма мърдане

В хола на хотела нямаше никого, освен Скълдъгъри и Валкирия, седнали до голямата кръгла маса. Повечето от гостите бяха излезли по свои работи през деня, в сградата цареше тишина. Нещата се промениха, когато Сангуайн слезе, подсвирквайки си някаква песничка. Видя детективите, помаха им и приближи.

— Може ли? — попита и посочи един свободен стол. Никой не възрази, затова той преспокойно се настани и го придърпа до масата. Валкирия видя тъмното отражение на собствената си фигура в черните му очила.

— Е, сега както сме си седнали тука — рече американецът и снежнобелите му зъби блеснаха, — просто не мога да се сетя за нищо интересно, за което да си поприказваме.

— Какво ще кажеш например да ни светнеш къде държите Кенспекъл Граус и Танит Лоу? — предложи Скълдъгъри. — Както и да ни осведомиш за точното място, на което планирате да взривите Механизма на опустошението, ако приемем, че изобщо успеете да го поправите? Пък после ще видим накъде ще ни отведе разговорът.

— А ако не ви осведомя, какво? Ще ме биете, докато си призная?

— С удоволствие.

— Собственикът няма да позволи насилие в хотела си — весело напомни Сангуайн. — Говорих с него специално и съм сигурен, че правилото е бетон. Ако вие ми посегнете, той ще посегне пък на вас. Не е ли страхотно? Не е ли това просто най-страхотното правило, за което сте чували?

— Сигурен съм, че приятелят ми ще направи изключение за конкретния случай — отговори Скълдъгъри.

— Може и да направи. Но може и да не направи.

— Къде е Танит? — прекъсна го Валкирия.

— На сигурно място — отвърна Сангуайн. — В сравнително добро здравословно състояние, макар че съм длъжен да отбележа, че аз лично настоявах да я убием на секундата. Добре, че в нашия сплотен Клуб на отмъстителите цари демокрация. Цялата власт от народа и за народа.

— Така ли сте се нарекли? — обади се Скълдъгъри. — Клубът на отмъстителите?

— Стилно, не мислиш ли? Не е толкова зловещо като „Диаблерия“, но какво пък, ние нямаме амбиции да връщаме някакви си богове от други измерения, нито да унищожаваме света. Просто искаме една скромна, но справедлива разплата.

Валкирия се наведе напред.

— А ти лично какво искаш? Скарабей го прави, защото е убеден, че магьосническата общност го е натопила за престъпление, което не е извършил. Крукс го прави, защото е луд. Дъск ми има зъб заради белега на лицето. Ти защо участваш?

Сангуайн заоглежда ноктите на ръцете си.

— Имам си причини.

— А! — промърмори Скълдъгъри. — Ама разбира се.

Валкирия се обърна да го погледне. Вниманието на скелета беше приковано върху Сангуайн.

— Преди няколко седмици ти си проникнал в некромантския Храм по твоя си начин — прокопал си тунел под земята — продължи Скълдъгъри, — но по-късно, когато си измъквал Дъск от затвора, си прокопал тунел само на влизане. На излизане сте си проправили път с бой. Вчера можеше да отвлечеш професор Граус много по-бързо и чисто, но ти не го стори. Качи се в някаква си кола и избяга с нея, изобщо не използва магическата си сила. Какво не е наред с теб, Били Рей?