Мрачни дни [bg]

— И такова правило няма.

— Добре, окей — безокият взор на Сангуайн се премести върху Валкирия. — Ще те убия. Ти ме удари право в стомаха с оня проклет меч, а аз не разполагах с някой печен професор, който да ми зашие раната. Отидох при някакъв идиот с отнети лекарски права, дето приказваше големи приказки, ама като се стигна до това да свърши истинската работа, тотално ме прецака. Сигурен съм, че всъщност влоши положението. Дай й няколко седмици да зарасне, рече, аз й дадох месец, че и отгоре, но като се опитах пак да се заровя в земята, вътрешностите ми пламнаха, а дробовете ми се напълниха с нещо, което ме задушава. Сега не мога да ида при същия тип да му кажа да си оправи бакиите, щото типът вече не е сред живите, така че единственият, когото мога да обвинявам за случката, е малката мърла, дето ме поряза.

— Стана при самозащита — отвърна Валкирия.

— Това не е извинение. Всъщност с тия приказки ме дразниш още повече. Можеше просто да ме оставиш да те убия, когато се бях наканил, и всичко щеше да е наред, въобще нямаше да стигаме до тука. Ти си виновна за всичко.

— Логиката ти е безукорна — каза Скълдъгъри. — А какво ще кажеш за Спрингхийлд Джак? Той пък за какво отмъщава?

Сангуайн сви рамене.

— Джак просто прави онова, което му се отдава най-добре — пакости и бели. Всичко, което иска, е да причини възможно най-много неприятности, като междувременно ликвидира всички, които се опитат да му попречат.

— Но защо ви е притрябвал Механизмът? Защо си създавате главоболия в опит да поправите бомба с такава мощ, при положение, че искате да си отмъстите само на неколцина души?

— Е, това вече — каза Сангуайн и усмивката отново се върна на лицето му — е тайната част от нашия таен план.

— Защо сте дошли в хотела ми, господин Сангуайн? — пресече го Страха. — Мой основен принцип е да не се бъркам в личния живот на гостите си, но Скълдъгъри ми обърна внимание, че вие вероятно сте тук, за да опитате да отвлечете един от Останките. Ако това с истина, имаме проблем.

— Е — отвърна Сангуайн, — истина е, така че какъв точно проблем имаме?

Страха въздъхна.

— В моя хотел имам двайсет и три стаи, които са изцяло на разположение на гостите. Двайсет и четвъртата обаче е територия, забранена за всички живи хора на тоя свят.

— Да, чувал съм, че така стоят нещата.

— Дори и ако бяхте в състояние да използвате магическите си сили — продължи Страха, — нямаше да можете да влезете в нея. Двайсет и четвъртата стая е обезопасена по-стабилно и от най-сигурната затворническа килия. Точно за това именно аз бях помолен да пазя заловените Останки.