Войните ги започват неудачниците [bg]

— Мехраб, нямам време.

Обущарят вдигна глава и късогледо присви очи:

— А-а, Нелсън… Отдавна не сме се виждали, отдавна. Сядай, щом си дошъл.

Нелсън Бард, магистър на ложата на Мечовете, послушно седна на малко столче редом с обущаря.

— Бих искал…

— Искаш ли да чуеш един майтап? — прекъсна го старецът. — Вчера някакъв чел ял навски шуркь в „За стомаха“. Сервирали му истински, от недоглеждане. Голям цирк.

Нелсън потръпна:

— Жив ли е?

— Казват, че да.

— Много е корав.

— Челите са жилави.

Старецът поклати глава и отново се върна към заниманието си.

— Слушай, Мехраб, ние търсим… — чукане прекъсна думите на магистъра — обущарят забиваше поредното гвоздейче.

Нелсън побеля, но успя да се сдържи. Старецът беше уважаван член на семейство Шас, един от старейшините на рода Турчи, и да се кара с него би било глупаво. Като всички представители на Тъмния Двор, шасите бяха известни с отвратителните си характери, и това трябваше да се търпи.

Бард стисна зъби и след кратка пауза попита:

— Може ли да спреш за малко?

— Много работа, — промърмори Мехраб към украсените с големи катарами обувки на магистъра. — Трябва да си храня семейството.

— Търсим Червените Шапки.

— Никой не се съмнява.

— Да си ги виждал напоследък? — Чудът реши да не обръща внимание на ехидния тон на обущаря.

— Кого по-точно?