Жената от леса [bg]

59

Айвън Гилър не знаеше нищо за никакви атласи и погребани богове. Той не ходеше на църква и вярваше, че смъртта задушава всички искри на съзнателност. Не обичаше насилието и поради това не притежаваше оръжие, въпреки че редовно си имаше работа с негови привърженици. Гилър беше търговец, а основната му стока -информацията. Беше източник и канал, и вършеше добре работата си.

Срещата му с адвоката Куейл беше уредена с помощта на поредица от доверени лица и обещание за значителен бонус над обичайното заплащане, ако успее да помогне на англичанина да приключи делата си, което, както ясно беше намекнато, щеше да способства по-скорошното му напускане на северноамериканския континент. Гилър беше наясно, че поръчката в крайна сметка идва от същите хора, които му плащаха да следи Паркър, въпреки че никога не ги бе срещал лично, а и нямаше желание. Доколкото имаше представа за делата им, беглото познанство беше опасно, а близкото можеше да бъде фатално.

В началото поръчката изглеждаше най-обикновена, но Гилър вече съжаляваше, че се е замесил. Първо, самият адвокат. Гилър познаваше много адвокати и можеше да преброи на палците си тези, на които имаше доверие, но Куейл сякаш беше излят от дестилираната есенция на най-презряното в адвокатската професия. Гилър подозираше, че когато Куейл умре, ще се окаже, че всичките му кости са леко огънати.

После идваше Морс, сянката на Куейл, която се обличаше като даскалица и смърдеше като дюшек в бардак. Гилър не помнеше да е виждал по-отблъскваща жена: със смъртнобледа, лъщяща кожа, дребни зъби, пръсти като крака на паяк и глас с мелодичността на ъглошлайф. На Гилър му идеше да се скрие в мазето от нея.

Трето, Паркър. Времето, когато го наблюдаваше от дискретно разстояние, беше отминало. Паркър вече познаваше физиономията му и вероятно в момента правеше постъпления да я свърже с име, различно от Смит. И нищо добро нямаше да излезе от факта, че Паркър се е заинтересувал от съществуването на Гилър.

И накрая, най-лошото: немаловажният въпрос за обезобразеното дете - защото какво друго можеше да бъде? - което бе зърнал предишната вечер. Може би щеше да успее да се залъже, че е било плод на въображението му или подсъзнателна халюцинация, предшестваща висока температура, само че Паркър също го беше видял. В първичните дълбини на съзнанието си Гилър беше сигурен, че присъствието му по някакъв начин е свързано с Куейл и Морс, но не възнамеряваше да им се обади за разяснение. Знаеше само, че се е забъркал в ситуация, която не вещае нищо добро за никого и най-вече за самия него, така че ще бъде най-добре да се измъкне колкото може по-бързо и ефективно от нея.