Жената от леса [bg]

Канди го чакаше на входната врата. Носеше любимите си розови чехли със зайчета, косата ѝ беше леко разрошена, а усмивката ѝ, която не се бе променила и на йота, излъчваше безусловна радост от появата на Паркър. Канди имаше синдром на Даун и беше дъщеря на първоначалните създатели на „Нежния дом“, вече покойници. Тя продължаваше да живее и работи тук и обликът на мястото до голяма степен се дължеше именно на нея. Тя беше връзката му с миналото и символ на идеята. Канди беше въплъщение на нежността.

- Чарли Паркър - каза тя. - Какво правиш тук, миличък?

Канди го притисна в силна прегръдка и той ѝ отвърна, затворил за миг очи за света.

- По-добре ли си вече? - попита тя.

- Да, защото те виждам.

- Но са те простреляли.

- Да.

- Не давай да стрелят по теб.

- Добър съвет. Ще го имам предвид в бъдеще.

От къщата излезе още една жена - едра, с масивен бюст и маниери, които излъчваха едновременно сила и състрадание. Косата ѝ беше посивяла и на Паркър му се стори, че забелязва нехарактерна предпазливост и даже умора в движенията ѝ. Това беше Моли Боу. Ако Канди беше сърцето на „Нежния дом“, то Моли беше мозъкът, мускулите и сухожилията.

- Не съм флиртувала! - побърза да каже Канди, щом я забеляза.

- Сигурна ли си?

- Стига де! Чарли Паркър е мой приятел. - Тя се обърна към него за потвърждение. - Нали?

- Разбира се. Нося ти подарък.

- Подарък? За мен? - Паркър ѝ подаде пликче, в което имаше творчески комплект със стикери, звездички и брокат. Канди обичаше да прави картички за жените и децата в Дома. Оставяше ги на възглавниците им или ги мушваше под вратите. Когато надникна в пликчето, лицето ѝ засия.