![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
С такива мисли в главата Гилър се обади на човека, който го беше свързал с Куейл, надявайки се да анулират джентълменското си споразумение, доколкото можеше да се нарече такова. Въпросният господин беше възрастен търговец на редки монети и марки, макар да се говореше, че е подсигурил старините си с високоспециализиран тип порнография в доброто старо време, преди интернет да пресуши печалбите от разпространение на печатни материали и ленти. Човекът върна обаждането след по-малко от час, но ясно показа, че сделката за Куейл не може да бъде развалена и че не само здравето на Гилър, но и здравето на много хора по линията, включително самия него, зависи от благоразположението на английския адвокат.
Е, вече беше ясно: Гилър здравата се беше прецакал. Оставаше му само един вариант: да даде на Куейл каквото искаше, да си прибере парите и може би дълго време да не вдига телефона.
За тази цел Гилър се зае да прозвъни множество познайници, които му дължаха услуги.
Главният Бакер се занимаваше с реставрацията на старо орехово бюро от 1740 година. Когато го купи, беше в окаяно състояние, но това бе част от предизвикателството и съответно от удоволствието. Краката не подлежаха на спасяване, оригиналните дръжки бяха сменени с викториански недомислици, но дървото и обшивките бяха невредими и бюрото някак си беше съхранило оригиналната си кожена повърхност, както и ключалката с ключето.
Работеше над това изделие вече почти година, а неотдавна беше изнамерил подходящи дръжки от друго подобно, но смъртно ранено бюро. Неговото обаче скоро щеше да бъде готово за продажба -естествено, чрез агент, без да се споменава името му. Очакваше да му вземе около две хиляди долара на търг. Това нямаше ни най-малко да заплати вложените усилия, но той не го правеше за пари, а заради усещането, че връща нещо почти от отвъдното. Затова и внимаваше да не издава участието си в реставрацията: заобиколен беше от хора, които гледаха на този свят като на наказание и биха сметнали дори най-дребния жест за естетическото му усъвършенстване за признак на сериозен душевен проблем, налагащ задълбочено разнищване.
Мобилният му телефон иззвъня. Той избърса маслото от ръцете си и вдигна.
- Да?
- Куейл - каза женски глас. Беше Ерин, която се грижеше за подробностите в делата на Бакерите.
- Сега пък какво?
Кратко мълчание.
- Иска да се срещнете.
Главният Бакер си беше изградил определен профил и кръг от познати - професионални и лични, - които не знаеха нищо за низките му занятия, внимаваше да се среща дори с другите Бакери само един-два пъти годишно и никога не беше виждал лично Куейл. На теория Куейл дори не знаеше истинската му самоличност, но на практика...
- Предполагам, че не мога да откажа?
- Винаги можете. Друг въпрос е дали е препоръчително.
Главният Бакер обмисли създалото се положение. Може би беше време да поиска услуга в замяна на помощта, която Куейл вече бе получил. Щеше да каже на Ерин да предаде нужните детайли. Куейл нямаше да откаже. Твърде много искаше Атласа.
- Посочи ли заведение?
- Остави избора на вас. Какво ще кажете за вашия клуб?
Бостънският клуб на Главния Бакер беше едновременно луксозен и дискретен. Редовно се претърсваше за подслушвателни устройства от всякакъв вид, а прозорците бяха покрити с противосигнален филм, за да блокират безжичната комуникация и да осуетят използването на лазерни микрофони. Мястото беше сигурно убежище за всички, които се притесняваха от подслушване от страна на конкуренцията, властите или многобройните представители на закона, и благодарение на това Главният Бакер можеше да си позволи да събира спиращи дъха членски вноски.
- Защо не? Ще им кажа после да го дезинфекцират.
- Това надали е най-добрата нагласа, с която да подходите към срещата.
- Благодаря за загрижеността ти. А сега организирай каквото трябва. И, Ерин?
- Да.
- Стой далеч от него.
- Той има само този номер.
- Тогава, след като го осведомиш за часа и мястото на срещата - и за една малка услуга, която възнамерявам да поискам, ще ти изпратя детайлите - искам да си смениш телефона.
Това беше необичайно ниво на предпазливост дори за Бакерите. Телефонът беше нов. Ерин едва-що беше успяла да даде номера на другите.
- Желаете ли допълнителна защита? - попита тя.
- Няма начин - отвърна Главният Бакер. - От Куейл не можеш да се защитиш.
60
Паркър позвъни на Маела Ломбарди от колата си, но и мобилният, и домашният ѝ телефон го прехвърлиха към гласова поща. Предположи, че Моли Боу вече се е опитала да се свърже с нея, за да я предупреди, че му е дала номерата ѝ, което сигурно беше разумно. Ако Ломбарди укриваше отчаяни жени от бруталните им мъже, надали имаше добро отношение към мъжкия пол като цяло. Дори в сегашното си настроение Боу вероятно би улеснила нещата.