Жената от леса [bg]

Къщата на Ломбарди беше тъмна, на алеята нямаше кола. Той натисна два пъти звънеца на вратата, в случай че е заспала, а после обиколи имота. Всички врати и прозорци бяха заключени и не изглеждаха насилвани. Той светна с фенерчето си, за да огледа вътре.

Тъкмо се канеше пак да се обади на Моли Боу, когато в отсрещния двор се появи една жена. Паркър ѝ показа картата си. Беше четиресетинагодишна и дългата ѝ, преждевременно посивяла коса говореше или за огромна самоувереност, или за блажен непукизъм. Съдейки по небрежното, но скъпо облекло, би заложил на първото, но въпреки това смяташе, че прическата не ѝ прави услуга. Вероятно някой би я описал като „представителна жена“, но не и той. Кари Грант беше представителен. Много мъже бяха, но Паркър намираше, че за жените е по-добре да избягват такива определения.

Съседката се представи като Дакота, което пасваше на останалата част от описанието ѝ, и сподели, че живее на „Орчард“ от десет години. Познаваше добре Маела Ломбарди, бяха работили заедно в няколко местни организации. Попита дали има нещо тревожно и Паркър отговори, че засега няма, но много би искал да разговаря с учителката.

- Не съм я виждала от няколко дни - каза Дакота.

- Това необичайно ли е?

Дакота се намръщи и сбърчи нос. Така изглеждаше още по-млада, ако човек не гледаше проклетата ѝ коса.

- Всъщност да. Обикновено ме предупреждава, когато ще пътува, за да наглеждам къщата ѝ. Не че наоколо често стават обири, но е хубаво човек да бъде предпазлив.

Оказа се, че Маела Ломбарди има племенница на име Джанет Хауърд, която живее наблизо, на Арлингтън Лейн, и Паркър подкара натам. Паркира пред къщата и натисна звънеца. Отвори му млада жена, която можеше да мине за петнайсетгодишна, ако не бяха трите малки деца - две момченца и едно момиченце, - които я дърпаха за ръцете и я наричаха „мамо“, като в същото време любопитно надничаха към непознатия мъж на вратата.

- Джанет Хауърд?

- Да?

За втори път през последния половин час Паркър се идентифицира и обясни, че би искал да разговаря с Маела Ломбарди.

- Леля ми живее на „Орчард“ - отвърна Хауърд. - В момента вероятно си е вкъщи.

- Не е. Чудех се дали ви е казала, че ще пътува някъде?

- Маела никога не пътува. Не одобрява почивките.

- Би ли ви предупредила, ако все пак ѝ се наложи да замине?

- Може би, но както вече казах, тя си е домошар. - Жената изшътка на децата си и за няколко секунди настъпи тишина. - Да се обадя ли в полицията?