![Търсенето на Светия Граал [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/4/trseneto-na-svetiya-graal-bg-download.jpg)
Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
Та това било съновидението, споходило Ланселот. Още на зазоряване той вдигнал ръка и очертал на челото си кръстния знак, поверявайки съдбата си на Господ Бог с думите:
— Отче Иисусе Христе, Ти, Който си истинският Спасител и истинската утеха за всички, които от дън-душа надават вик към Теб, Господи, днес аз отправям към теб своята благодарност и преклонение, задето ме защити и спаси от велики мъки и безчестие, които неминуемо щяха да ме сполетят, ако Ти не бе толкова благосклонен към мен. Господи, аз съм Твоето творение, към което Ти прояви безпределна обич и макар душата ми да бе готова да се запъти към ада, Твоето милосърдие ме изтръгна от вечното проклятие и ми напомни да Те разпознавам и да се изпълня с богобоязън. Господи, в името на Твоето милосърдие, не оставяй душата ми да се отдалечава от правия път, а стой близо до мен и ме закриляй, за да не може Неприятелят човешки, чиято най-пламенна страст е да ме погуби, да ме изтръгне от Твоите ръце.
Като казал това, той се изправил и отишъл при коня си. Обуздал го и го оседлал, след което надянал шлема си, взел щита и копието си, скочил на коня и поел по пътя, както бил сторил предишния ден. През цялото време мислел за съновидението си, защото не знаел как да го разтълкува, а желанието му да узнае каква е скритата в него символика, било много голямо. След като яздил до пладне, му станало много горещо. Тогава в една долина срещнал рицаря, който завчера му бил отнел меча, шлема и коня. Като го видял да се приближава, рицарят не посрещнал Ланселот с поздрав, а с предупреждението:
— Пази се от мен, Ланселоте, защото си мъртъв, ако не можеш да се защитиш в двубой с мен.
Сетне се насочил към него, размахвайки копието си, нанесъл му много силен удар, който пробил щита и ризницата, тялото му обаче не могъл да засегне. От своя страна Ланселот вложил в ответния удар цялата си мощ и хвърлил на земята не само своя противник, но и коня му. Той паднал толкова тежко, че насмалко не си скършил врата. От набраната скорост Ланселот отначало го подминал, после се върнал обратно и виждайки, че конят на съперника му вече се изправя на крака, го хванал за юздата и го отвел до едно дърво, където го завързал, за да го намери там рицарят, когато дойде на себе си и се надигне от земята.
След като сторил това, той отново поел на път и препускал чак до свечеряване. Тогава, понеже не бил слагал и хапка в устата си вече втори ден, почувствал слабост и умора. Бил яздил в продължение на цели два дена, което го изтощило и омаломощило. Най-сетне успял да достигне до манастир, построен на върха на едно възвишение. Поглеждайки към него, той видял пред портата да седи монах на преклонна възраст. Силно зарадван, Ланселот го поздравил, а старецът му върнал поздрава с голяма любезност.
— Сеньор — попитал го Ланселот, — можеш ли да приютиш за тази нощ един странстващ рицар?
— Драги сеньор — отвърнал божият човек, — стига да пожелаеш, ще ти окажа днес най-добрия прием, на който съм способен, и ще те нахраня с каквото Господ даде.
Зарадван, рицарят му казал, че не иска нищо повече. Тогава монахът хванал коня му за поводите и го отвел под един навес пред своя дом, снел юздите и седлото му и му дал да яде от сеното, което се намирало в изобилие там. Сетне взел меча и щита на Ланселот и ги отнесъл в къщата. След като Ланселот свалил всичките си доспехи, го попитал дали е присъствал на вечерната литургия. Рицарят му отвърнал, че не е срещал ни мъж, ни жена, ни дом, ни приют, с една дума, никого освен един рицар, с когото се бил сблъскал някъде около пладне. Тогава монахът влязъл в параклиса, повикал своя клисар и започнал най-напред вечернята, а после литургията в чест на Богородица.
След края на богослужението той излязъл от параклиса и попитал Ланселот кой е и откъде идва, а рицарят споделил, без да крие нищо, всичките патила, които бил преживял, откакто се бил впуснал в Търсенето на Светия Граал. Като чул разказа му, божият човек изпитал голямо съчувствие към него, още повече, че видял как по бузите на Ланселот потичат сълзи, колчем започне да говори за Светия Граал и неговото Търсене.
Затова го призовал, в името на Богородица и на Светата Вяра, да се изповяда пред него с цялостна и искрена изповед, което Ланселот приел на драго сърце, защото такова било и неговото желание. Тогава отшелникът го отвел в параклиса, където рицарят му разказал целия си живот, както го бил сторил и при предишния монах, а накрая го помолил, в името на Господ Бог, да му даде съвет как да спаси душата си. Като изслушал изповедта и разказа на рицаря, божият човек го успокоил и му наговорил много добри думи, от което Ланселот се почувствал много по-добре отпреди. Затова рекъл: