Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Достатъчно време за любов [bg]
Достатъчно време за любов [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Достатъчно време за любов [bg]

Электронная книга - «Достатъчно време за любов [bg]». Краткое содержание книги:

Най-мащабният и амбициозен роман на великия майстор Робърт Хайнлайн!
Годината е 4272 по григорианския календар, или 2053 от началото на Великата Диаспора на човешката раса.
Лазарус Лонг — човекът с много лица и имена, преживял повече от две хилядолетия , най-възрастният член на човешката раса — се завръща на планетата Секундус, за да умре. По най-простия начин — чрез отказ от поредното подмладяване. Но се намират хора, които не могат да позволят мъдростта му да бъде изгубена за човечеството. А и самия Лазурис има какво още да научи…
1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 313
Перейти на страницу:

— Добре, да преминем на галакта и да опитаме да хвърлим светлина върху въпроса. На първо място: на английски никога не се е мислело много; този език не е подходящ за логични разсъждения. Вместо това неговата емоционалност по прекрасен начин помага да се скриват грешките. Езикът е рационализиращ, но не и рационален. И повечето хора, говорещи английски, имат не по-добра представа за значението на думата „любов“ от теб, въпреки че постоянно я използват — изговори Лазарус. После добави: — Минерва! Правим нова дисекция на думата „любов“. Искаш ли да се присъединиш към нас? Ако да — премини на персонален режим.

— Благодаря ви, Лазарус. Здрасти, Айра-Ищар-Хамадриад-Галахад — отвърна безтелесният контраалт. — Бях и продължавам да съм в персонален режим, както обикновено, а сега с ваше разрешение и ще поговоря. Изглеждате прекрасно, Лазарус, от ден на ден ставате все по-млад.

— Аз и се чувствам по-млад. Но, скъпа, когато преминаваш на персонален режим, ще трябва да ни го съобщаваш.

— Съжалявам, дядо!

— Не ми се прави на толкова смирена. Просто кажи: „Здрасти, тук съм“ — ще е напълно достатъчно. И ако успееш поне веднъж да пратиш мен или Айра по дяволите, ще е прекрасно. Изчисти веригите си.

— Но аз не искам да казвам подобно нещо нито на вас, нито на него.

— Виж, това е лошо. Навъртай се около Дора, ще се научиш. Говорила ли си с нея днес?

— Говоря си с нея и в момента, Лазарус. Играем петизмерен шах и тя ме учи на песните, които е научила от вас. Първо ми изпява мелодията, после аз пея тенор, а тя — сопрано. Правим го в реално време — през колоните във вашата каюта, и се слушаме. Точно сега пеем историята за „Райли с едната топка“. Искате ли да ни послушате?

Лазарус се отдръпна.

— Не, само не и тази.

— Разучихме още няколко. „Дългокраката Лил“, „Балада за Джейк от Юкон“ и „Лепката Били“ — на нея Дора пее и сопраното, и баса. Или може би „Четири курви идват от Канада“ — тази е много забавна.

— Не, Минерва. Извинявай, Айра; моят компютър развращава твоя. — Лазарус въздъхна. — Не си го представях така, просто се надявах Минерва да я поглези вместо мен. Поради липсата на други бавно развиващи се кораби в този сектор на Галактиката.

— Лазарус — с упрек произнесе Минерва, — не мисля, че е коректно да наричаш Дора бавно развиваща се. Според мен тя е доста интелигентна. И не разбирам защо казвате, че ме развращава.

Айра се печеше на слънцето, легнал върху тревата и покрил очите си с кърпа. Повдигна се на лакът и каза:

— И аз не го разбирам това, Лазарус. Тази последната ми се иска да я чуя. Май си спомням къде се намира… се е намирала Канада. На север от страната, където сте роден.

Лазарус поброи наум, после се обади:

— Айра, знам, че предразсъдъците ми са абсурдни за един цивилизован съвременен човек, какъвто си ти. Но нищо не мога да направя: пречи ми ранното ми детство, още нося отпечатъка му. Ако искаш да слушаш неприлични песнички от варварската ера, моля, нека бъде в апартаментите ти, а не тук горе. Минерва, Дора не разбира смисъла на тези песнички; за нея те са детски стихчета.

— Аз също не ги разбирам, сър, освен теоретично. Просто те са весели, а аз много се забавлявам, докато се уча да пея.

— Е, добре. А иначе как се държи Дора?

— Като добро момиче, дядо Лазарус, и мисля, че компанията ми й е приятна. Даже тя вчера малко се понацупи задето не получи приказката си за лека нощ, но аз й казах, че вече сте много уморен и спите, и сама й разказах приказка.

— Но… Ищар! Пропуснал ли съм ден?

— Да, сър.

— Хирургия? Не съм забелязал нови шевове.

Главният техник се поколеба.

— Дядо, ще обсъждам процедурите само ако настоявате. Но тези неща не е хубаво да се напомнят на пациента. Надявам се, че няма да настоявате. Много се надявам, сър.

— Хм. Добре, добре. Но когато следващия път решиш да ми откраднеш някой ден — или седмица, или колкото решиш, — предупреди ме. Че да мога да запиша файл с приказка за лека нощ и да го дам на Минерва. Не, по-добре недей да го правиш — ти не искаш да знам тези неща. Добре, аз ще запиша приказките и ще ги дам на Минерва, а ти предупреждавай нея.

1 ... 66 67 68 69 70 71 72 73 74 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)