Гробовни тайни [bg]

— Най-вероятно е станало точно така, както казва полицията — нападнал те е някой случаен крадец. Паникьосал се е и затова те е ударил.

— Е, това ме кара да се чувствам много по-добре, няма що. — Тя набоде парче бекон с вилицата и го обърна така, сякаш вината беше негова. — Едно време тук бях в безопасност. Макар че съм сред пущинака, никога не съм се чувствала застрашена, както когато живеех в града. Но това си е мой проблем.

— Виж, знам как се чувстваш…

— Не, не знаеш.

Поколебах се. Нямах намерение да навлизам в тази тема, но знаех, че ако Софи не предприеме нищо, нападението ще се превърне в травма, която няма да може да преодолее.

— Всъщност знам. Миналата година ме наръгаха с нож.

Софи се обърна и ме изгледа.

— Сериозно?

Разказах й за събитията в Руна и как Грейс Стракън възкръсна от мъртвите и една вечер се появи у дома и ми заби нож в корема.

— И не я ли хванаха? — попита Софи с разширени очи. — Все още ли е на свобода?

— Да, крие се някъде. Според полицията скоро след това е напуснала страната. Двамата с брат й бяха много богати, така че сигурно е имала достъп до банкови сметки, за които никой не е знаел. Най-вероятно вече е някъде в Южна Америка.

— Това е ужасно!

Свих рамене.

— Опитвам се да гледам на нещата откъм положителната им страна. Тя сигурно ме смята за мъртъв, затова едва ли ще се опита пак.

Веднага щом казах тези думи изпитах безпокойство, в мен заговори суеверието. Не предизвиквай съдбата.

Софи беше свалила тигана от печката и бе свела поглед. Очевидно нещо я тревожеше.

— Нямах представа за това. И сега те въвлякох в тази история.

— Не си ме въвлякла в нищо. Разказвам ти това, защото фактите говорят, че нападението над теб е било случайно. Този, който го е направил, не е искал да те убие, иначе… Иначе нямаше да се отървеш само със счупена скула.

— Сигурно.

Беше замислена, в очите й все още имаше сянка. После изведнъж тя изчезна. Софи отново включи котлона и ми се усмихна закачливо.

— Както и да е, хайде да закусваме. А преди да си тръгнеш, ще ми покажеш белега си.

Но доброто й настроение не трая дълго. Отново стана разсеяна и само побутваше храната в чинията си. Предложих да й помогна да измие съдовете, но тя отказа и аз не настоях. Явно искаше да остане за известно време сама, затова отидох да взема душ и да си събера багажа.

Питах се дали тепърва си даваше сметка, че вече няма да е част от екипа по издирването. По незнайна за мен причина откриването на гробовете на Линдзи и Зоуи Бенет се бе превърнало в нейна мисия, но Софи вече не беше специалист по поведенчески анализ. Нейното участие в операцията приключваше в момента, в който отрихме дупките, изкопани от Монк до Черната скала. Оттук нататък полицията щеше да поеме разследването, а тя щеше да бъде само страничен наблюдател. Може би до този момент не беше мислила върху това.