Градината на Рама [bg]
- Автор: Ли Джентри, Кларк Артур Чарльз
- Серия: Рама (bg) #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 954-17-00
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Градината на Рама [bg]». Краткое содержание книги:
Когато Ричард помоли за сезонни изменения в продължителността на деня и за по-голяма променливост във всички параметри на времето, Орелът подчерта, че допускането на тези „значителни вариации“ в огромния обем въздух на колонията ще доведе до използването на много повече „критични компютризиращи възможности“, отколкото са били включени първоначално в проекта на инфраструктурата. Освен това Орелът изтъкна, че основните управляващи алгоритми ще трябва да бъдат преструктурирани и подложени на ново изпитание. В резултат ще се наложи отлагане на датата за отпътуване. Никол подкрепи Ричард по въпроса за времето и сезоните, като обясни на Орела, че истинската човешка природа („която вие и Интелектът на Пресечната точка явно желаете да наблюдавате“) определено зависи от тези два фактора.
Накрая се стигна до компромис. Продължителността на деня и нощта през годината щяха да отговарят на тези при тридесет градуса земна ширина. Времето в Ню Идън щеше да бъде променливо, естествено, в определени граници, а главният контролер щеше да се задейства само когато атмосферните условия достигнеха границите на „предначертаното“. Така температурата, вятърът и дъждовете можеха свободно да варират в дадени рамки. По два пункта обаче Орелът остана непреклонен. Нямаше да има светкавици и заледяване. Ако съществуваше опасност да възникне някое от тези метеорологични състояния (и двете въвеждаха нови „усложнения“ в неговия компютърен модел), тогава контролната система автоматично щеше да се задейства и да регулира времето, независимо че останалите параметри можеше да бъдат я рамките на зададените.
Първоначалното намерение на Орела беше да запази вида на биотите, които бяха пътували с първите два полета на Рама. Както Ричард, така и Никол подчертаха, че рамианските биоти, особено онези, които приличаха на стоножки, богомолки, раци и паяци, не са никак подходящи.
— Космонавтите, които стъпиха на борда на Рама при втората й експедиция — обясни Никол, — не могат да бъдат причислени към средностатистическите човешки същества. Тъкмо напротив. Ние бяхме специално подготвени да се справяме със сложни машини, а дори някои от нас се уплашиха от вашите биоти. По-обикновените хора, които вероятно ще представляват мнозинството жители на Ню Идън, изобщо няма да се чувстват спокойни, ако тези чудати механични измишльотини препускат постоянно из техните владения.
След няколко часови спорове Орелът се съгласи съставът на биотите за поддръжка да бъде премоделиран. Например отпадъците щяха да се събират от роботи, които приличат на обичайните земни боклукчийски камиони. Просто нямаше да има шофьори. Строителството, когато се налагаше, щеше да се извършва от роботи, с формата на машините, които извършват подобна дейност на Земята. Така по външен вид чуждите апарати щяха да бъдат познати на колонистите и ксенофобията им щеше да бъде смекчена.
— А как стои въпросът с ежедневните дейности? — запита Орелът в края на една от продължителните им срещи. — Бяхме решили, че ще използвате биоти-човеци, които ще реагират на речеви команди, ще бъдат многобройни и ще облекчават колонистите от черната работа. Откакто сте пристигнали, ние хвърлихме много труд в усъвършенстването на външния им вид.
На Ричард му допадна идеята да има роботи-помощници, но Никол беше настроена зле.
— Абсолютно задължително е тези биоти-човеци да могат да се отличават безпогрешно. Не бива да съществува каквато и да било възможност някой, дори и малко дете, да ги сбърка с истински човек.
Ричард изцъка.
— Чела си твърде много фантастика — рече той.
— Но това наистина е опасно — възнегодува Никол. — Мога да си представя качеството на биотите-човеци, създадени тук, на Пресечната точка. Не говорим за онези свободни вариации, с които се сблъскахме на Рама. Хората ще бъдат ужасени, ако не могат да направят разлика между човек и машина.
— Тогава ще ограничим броя на вариантите — реагира Ричард. — И те ще могат да бъдат класифицирани с лекота въз основа на главната им функция. Това успокоява ли тревогите ти…? Ще е срамота да не се възползваме от тази невероятна технология.
— Така може — рече Никол, — но при условие че едно кратко описание ще информира всекиго за различните типове. Трябва да сме абсолютно сигурни, че няма да имаме проблеми с погрешна идентификация.