![Мозайка от убийства [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/4/mozajka-ot-ubijstva-bg-download.jpg)
Мозайка от убийства [bg]
- Автор: Горовиц Энтони
- Серия: Сюзан Райланд #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-216-7
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мозайка от убийства [bg]». Краткое содержание книги:
„Бутилка вино. Голям пакет тортила чипс и бурканче пикантен сос. За гарнитура: пакет цигари (знам, знам). Дъжд, който барабани по прозорците. И една нова книга. Има ли нещо по-хубаво?“
„С елегантните и шеговити предизвикателства на сюжета си „Мозайка от убийства“ е идеалната интелектуална мистерия за познавачи.“ Тайм Мегъзин
„Класическа „уютна“ криминална мистерия в модерна рамка, изобретателно изградена като огледален лабиринт.“ Уол Стрийт Джърнъл
Емилия погледна баща си, който беше отпуснал глава на възглавницата, така че бялата му коса образуваше ореол около нея, а очите му блестяха от усилието да й обясни.
— Какво направи, татко? — попита го тя.
— А ти как мислиш? Излъгах. Сър Мерил беше груб, опасен човек. Можеше да ми съсипе живота. А и тогава си казах, какво значение има? В крайна сметка, това бяха просто две бебета. Те не разбираха нищо. И щяха да отраснат заедно в тази къща. Нямаше да навредя на никого. Така си мислех.
В ъгълчето на окото му набъбна една сълза и потече надолу по лицето му.
— Така че ги записах така, както искаше той. Момче, родено в 3:48 сутринта, и момиче, родено в 4:00 сутринта. Точно това написах.
О, татко!
— Не беше правилно. Сега разбирам. Магнъс наследи всичко, а за Клариса не остана нищо, и аз често съм си мислил, че трябва да й кажа, да кажа и на двама им каква е истината. Но каква полза щеше да има от това? Никой нямаше да ми повярва. Сър Мерил отдавна не е между живите. Както и лейди Синтия. Всички те са вече забравени! Но това ме измъчваше. Винаги ме е измъчвало. Онова, което записах, беше лъжа. Момче! Излъгах, че е било момче!
Когато Артър Редуинг се върна с кафетата, доктор Ренард вече беше издъхнал. Жена му изглеждаше потресена и той предположи, че това се дължи на загубата, естествено. Остана с нея, когато повикаха сестрата и предприеха необходимите стъпки. Погребалната застраховка на доктор Ренард беше сключена с известната компания „Ланър & Крейн“, така че щяха да им се обадят още на следващата сутрин — вече беше късно да го направят днес. Междувременно тялото му щеше да бъде прехвърлено в малкия параклис в „Аштън Хаус“, който се използваше точно в такива случаи.
Щеше да бъде погребан в Кингс Абът, недалеч от дома, в който беше живял. Беше взел това решение, след като се беше пенсионирал.
Едва когато поеха с колата обратно към къщи, Емилия Редуинг му повтори онова, което й беше казал нейният баща. Артър, който шофираше, беше шокиран.
— Боже Господи! — възкликна той. — Сигурна ли си, че знаеше какво говори?
— Да, беше необикновено. Умът му се беше прояснил напълно — само за пет минути, докато те нямаше.
— Съжалявам, скъпа. Трябваше да ме извикаш.
— Няма значение. Просто ми се иска да беше там, за да го чуеш.
— Да, можех да бъда свидетел.
Доктор Редуинг не се беше замисляла за това — но сега кимна.
— Да.
— Какво ще правиш сега?
Доктор Редуинг не отговори. Гледаше долината на Бат, която се изнизваше покрай тях, а тук-там от другата страна на железопътната линия се виждаха крави, пасящи по ливадите. Лятното слънце все още не беше потънало зад хоризонта, но светлината вече беше омекнала, а сенките лягаха по склоновете на хълмовете.
— Не знам — каза накрая тя. — Донякъде ми се иска да не ми беше казвал. Досега това беше неговата гузна тайна, но сега стана и моя.
Тя въздъхна:
— Сигурно ще кажа на някого. Но не съм сигурна, че ще има някакъв смисъл. Дори ти да беше там, не съществува никакво доказателство.
— Може би трябва да кажеш на онзи детектив.
— Господин Тип?
Обзе я раздразнение към самата нея. Дори не й беше хрумвало, че може да има връзка, но вече й се струваше съвсем очевидно, че трябва да му съобщи наученото. Сър Магнъс Пай, наследникът на едно огромно имение, беше загинал от насилствена смърт, а сега излизаше наяве, че имението поначало не е било негово. Дали не беше възможно това да е причината за смъртта му?
— Да — отговори тя. — Сигурно ще е най-добре да му кажа.
Двамата продължиха мълчаливо. После съпругът й каза:
— Ами Клариса Пай? На нея ще кажеш ли?
— Мислиш ли, че трябва?
— Не знам. Наистина не знам.
Колата стигна до селото. Докато минаваха покрай пожарната, а след това и покрай „Кралския герб“, точно зад който беше църквата, двамата не знаеха, че си мислят едно и също.
Ами ако Клариса вече е знаела за това?
8
В същия този миг в „Кралския герб“, Джеймс Фрейзър носеше една табла с пет чаши към закътаната маса в далечния ъгъл. На таблата имаше три халби бира — за него самия, за Робърт Блекистън и за полицейски инспектор Чъб — един червен вермут с тоник за Джой Сандърлинг и едно малко шери за Атикус Тип. Искаше му се да вземе и едно-две пакетчета чипс, но нещо му подсказваше, че това няма да бъде уместно предвид предстоящия разговор. Докато се настаняваше на мястото си, той погледна младия мъж, заради когото бяха дошли. Робърт Блекистън, който беше изгубил майка си и своя наставник в рамките само на две седмици, беше дошъл направо от работа. Беше свалил работния си гащеризон и беше облякъл сако, но ръцете му още бяха изцапани с грес и машинно масло. Фрейзър се запита дали изобщо някога щеше да успее да ги изчисти. Беше странен наглед младеж — не беше непривлекателен, но приличаше на неумела рисунка на самия себе си с несръчно подстриганата си коса, прекалено острите скули и бледата кожа. Седеше до Джой и почти сигурно я държеше за ръка под масата. Погледът му беше измъчен. Беше очевидно, че би предпочел да бъде където и да било другаде, само не и тук.