Другият [bg]

— Тери каза, че не го е извършил. Знаеше, че умира, и твърдеше, че е невинен.

Самюълс стана и закрачи напред-назад.

— Какво друго да каже, след като жена му беше коленичила до него и ридаеше безутешно? — подхвърли. — Нима очакваше да си признае, че е насилил момчето и му е прегризал гърлото — може би не в този ред, но това е без значение, — а като капак се е изпразнил върху него?

— Налице са куп доказателства, които подкрепят предсмъртното му признание.

Самюълс измарширува обратно до Ралф и впери поглед в него:

— Откриха неговата ДНК в семенната течност и това е най-сигурното доказателство за вината му. Тери е убил момчето. Не знам как е нагласил алибито си, обаче знам, че е виновен.

— Защо си дошъл? За да убедиш мен или себе си?

— Убеден съм в правотата си. Дойдох само да ти кажа, че знам кой пръв е откраднал белия бус.

— Нима вече има значение? — промърмори Ралф, но прокурорът забеляза любопитството в погледа му.

— Ако питаш дали информацията хвърля светлина върху този грозен и заплетен случай, отговорът е отрицателен. Обаче фактите са безкрайно интересни. Интересуват ли те?

— Разбира се.

— Бусът е бил откраднат от дванайсетгодишен хлапак.

— Дванайсетгодишен? Поднасяш ли ме?

— Не. В допълнение ще кажа, че малкият тарикат е бил на път месеци наред. Добрал се чак до Ел Пасо, където полицай го арестувал, когато спял в поредната открадната кола — някакъв буик — на паркинга на „Уолмарт“. Пътьом е забърсал четири возила, обаче бусът е бил първото. Зарязал го в Охайо и се прехвърлил на друг автомобил. Оставил ключа на таблото — точно както предположихме — добави гордо Самюълс и Ралф си помисли, че донякъде гордостта му е основателна — поне една от теориите им се беше оказала вярна.

— Обаче още не знаем как бусът се е озовал тук, нали? — промърмори. Нещо му се изплъзваше и това не му даваше покой. Някаква наглед незначителна подробност.

— Така е — кимна Самюълс. — Дойдох да ти разкажа за буса. Реших, че ще ти е интересно.

— Е, вече ми го каза.

Самюълс отпи още една глътка бира и остави кутийката на дървената маса:

— Няма да се кандидатирам за втори мандат.

— Така ли?

— Да. Нека онзи търтей Ричмънд да ме наследи и да види колко ще го заобичат хората, когато откаже да се занимава с осемдесет процента от делата, които се трупат на бюрото му. Казах на жена ти какво съм решил, а тя не прояви и грам съчувствие към мен.

— Виж, Бил, дълбоко грешиш, ако мислиш, че съм те обвинявал пред нея за случилото се. Думичка не съм казал против теб. Защо да злословя? Аз предложих да арестуваме Тери по време на бейзболния мач и когато в петък ме разпитват хората от Вътрешна сигурност, непременно ще изтъкна този факт.

— Не съм очаквал нещо различно.

— От друга страна, както вече споменах, ти не се опита да ме разубедиш.

— Бях убеден, че е виновен. Още съм убеден, макар Тери да продължи да твърди обратното, знаейки, че умира. Не проверихме алибито му, понеже той познава всички в този проклет град и се страхувахме да не го подплашим…