Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
Той не продума; тя го изгледа с отвращение, обърна се и съзря Бил Самюълс. Най-после се беше осмелил да излезе и стоеше на най-горното стъпало между двамата от съдебната охрана.
— Каза, че не го е извършил! — кресна му Марси. — Каза, че е невинен! Всички го чухме, мръсник такъв! Миг преди да умре, МЪЖЪТ МИ КАЗА, ЧЕ Е НЕВИНЕН!
Самюълс не отговори; обърна се и влезе обратно.
Сирени. Пищенето на алармата на камарото. Развълнуваното бърборене на хората, които се връщаха, след като опасността беше отминала. Връщаха се, за да видят трупа. Да го снимат и да го качат на стените си във Фейсбук. Сакото, което Хауи беше преметнал върху ръцете на Тери, за да скрие от зяпачите и телевизионните камери белезниците, сега беше захвърлено на улицата — изцапано и окървавено. Ралф го взе и покри с него лицето на Тери (като го видя, Марси нададе жален вой), после отиде до стълбите пред съда, седна и отпусна глава между коленете си.
Следи от стъпки. Пъпешът
18-20 юли
1.
Ралф не беше споделил с Джийни най-ужасното си подозрение, засягащо Самюълс — че областният прокурор се е надявал пред съда да се съберат тълпи от справедливо разгневени граждани на Флинт Сити, — затова когато в сряда вечерта Самюълс позвъни на вратата на семейство Андерсън, тя с половин уста го покани да влезе и не се постара да скрие неприязънта си към него.
— Той е в двора отзад — избърбори, обърна му гръб и тръгна към дневната, където тази вечер Алекс Требек нахъсваше всички участници в „Джепърди“ да се раздадат докрай. — Знаеш как да стигнеш дотам.
Господин областният прокурор, който тази вечер носеше джинси, маратонки и сива тениска, остана за миг в антрето, сякаш се питаше как да постъпи, после я последва. Пред телевизора имаше две кресла; на по-голямото и по-износеното не седеше никой. Самюълс взе от масичката между креслата дистанционното и намали звука на телевизора. Джийни продължи да се взира в екрана, където участниците се бореха с категорията „Злодеи в литературата“. Отговорът, изписан най-отдолу, гласеше: „Тя поиска да обезглавят Алиса.“
— Лесен въпрос — обади се Самюълс. — Отговорът е „Царицата на сърцата“. Как е той, Джийни?
— А ти как мислиш?
— Съжалявам, че събитията се развиха по този начин.
— Нашият син е научил, че баща му е отстранен от работа — каза тя, все така взирайки се в екрана. — Прочел го е в интернет. Разбира се, разтревожен е, но новината, че любимият му треньор е бил застрелян пред съда, го е потресла. Настоява да се върне у дома. Помолих го да остане още няколко дни и да се убеди, че наистина иска да напусне лагера. Предпочетох да скрия, че баща му още не е готов да застане очи в очи с него.
— Не е отстранен, а е в отпуск. Платен отпуск. Такава е процедурата, когато полицай застреля някого…
— Не по врат, а по шия! Не на мене, ако обичаш! — прекъсна го Джийни. — Ралф каза, че има опасност „отпускът“ да продължи половин година, и то ако се съгласи да се подложи на задължителния психотест.
— Защо да не се съгласи?
— Мисли да напусне.
Самюълс машинално вдигна ръка към главата си, обаче перчемът беше покорен (поне досега) и той я отпусна.
— В такъв случай можем да станем съдружници. В този град няма свястна автомивка.
Джийни за първи път извърна очи от телевизора и ги впери в прокурора:
— Какво намекваш?
— Няма да се кандидатирам за втори мандат.
Устните ѝ се разтегнаха в злобна усмивка, режеща като остър нож, която и собствената ѝ майка не би познала:
— Ясно. Ще напуснеш, преди да са те изритали.
— Да, ако предпочиташ тази фраза.
— Предпочитам я — промърмори Джийни. — Иди при него, господин бъдещ прокурор в оставка, и му предложи съдружие. Обаче бъди готов да те замери с нещо тежко.
2.
Ралф седеше на сгъваем платнен стол; държеше кутийка с бира, на земята до него стоеше хладилна чанта. Чу как се тресна кухненската врата и се озърна, но като видя Самюълс, обърна глава и отново се втренчи в плодното дръвче отвъд оградата.
— Я, зидарка! — възкликна. — Не съм виждал такава птичка от памтивека.
Нямаше друг стол, затова прокурорът се настани на пейката до дългата маса за пикник, където бе седял вече няколко пъти, но при по-щастливи обстоятелства. Погледна към дървото и промърмори:
— Не я виждам.
— Ето я! — Ралф посочи малката птичка, която разпери криле и отлетя.
— Според мен не беше зидарка, а врабец.
— Време е да отидеш на очен лекар. — Андерсън извади от хладилната чанта кутийка бира „Шайнър“ и я подаде на Самюълс.