Другият [bg]

— Майка ми вярваше в „Съдба“ — промърмори той.

— И аз вярвам — кисело отбеляза Ралф, — обаче след случилото се с Тери вярата ми е разколебана. Малкият Питърсън сякаш изникна от нищото. От нищото!

Самюълс се поусмихна:

— Не говоря за предопределението, а за списанието за паранормални явления — духове, житни кръгове, извънземни и Бог знае още какво. Мама ми четеше от него, когато бях малък. Една статия ми направи дълбоко впечатление. Озаглавена беше „Стъпки в пясъка“ и в нея се разказваше за младоженци на сватбено пътешествие в пустинята Мохаве. Една нощ опънали палатката си сред горичка от тополи, а когато на другата сутрин младата жена се събудила, съпруга ѝ го нямало. Излязла от горичката, стигнала до мястото, откъдето започвал пясъкът, и видяла следите на мъжа си. Започнала да го вика, ала той не отговорил.

— Оооо! — ахна Ралф като човек, който гледа филм на ужасите.

— Проследила следите до първата дюна, после до втората. Ставали все по-ясни, очевидно били отскоро. Проследила ги до третата дюна…

— После до четвъртата и до петата — благоговейно прошепна Ралф. — И до днес продължава да върви по следите. Бил, не ми се ще да ти прекъсна страшната история, обаче смятам да хапна пай, да взема душ и да си легна.

— Не бързай, изслушай ме. Тя стигнала само до третата дюна. Стъпките заобикаляли пясъчното възвишение, после спирали. Наоколо се ширела само безбрежната пустиня. Жената никога повече не видяла съпруга си.

— Нима вярваш на тази история?

— О, не, давам си сметка, че е глупава, но не е там въпросът. Това е метафора. Проследихме стъпките на Тери, защото такива са служебните ни задължения. Така повелява дългът ни, ако ти харесва повече. Проследихме ги, докато спряха в понеделник сутринта. Налице ли е загадка? Да. Някои въпроси ще останат ли завинаги без отговор? Да, освен ако случайно не се натъкнем на нова, удивителна информация. Случва се понякога. Тъкмо затова хората продължават да се питат каква е съдбата на легендарния профсъюзен лидер Джими Хофа, изчезнал мистериозно през 1975-а. Затова се опитват да разгадаят какво се е случило с екипажа на кораба „Мария Селесте“. Затова се водят спорове дали Осуалд е имал съучастници при покушението над Кенеди. Понякога следите спират и нямаме избор, освен да се примирим.

— А, не е точно така, има една голяма разлика — възрази Ралф. — Жената в твоята история би могла да вярва, че съпругът ѝ е жив… някъде. Може да вярва в това, докато остарее. Само че когато Марси стигна до края на стъпките на мъжа си, той беше пред очите ѝ — проснат мъртъв на тротоара. Ще го погребе утре, така пише в некролога му в днешния вестник. Предполагам, че на погребението ще присъстват само тя и момичетата. Плюс петдесетина „лешояди“ зад оградата, които ще ги обсипват с въпроси и ще ги снимат.