![Другият [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/6/2/0/1/drugiyat-bg-download.jpg)
Другият [bg]
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-227-6
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Другият [bg]». Краткое содержание книги:
Самюълс въздъхна:
— Достатъчно. Отивам си у дома. Разказах ти за хлапака — между другото, казва се Мърл Касиди — и ми е ясно, че не желаеш да чуеш нищо повече…
— Не, остани още малко — прекъсна го Андерсън. — Разказа ми една история, сега аз ще ти разкажа друга. Не съм я прочел в списание за паранормални явления, а е нещо, което съм изживял. Всяка дума отговаря на истината.
Прокурорът отново седна на пейката.
— Когато бях хлапе — на десет-единайсет, горе-долу на възрастта на Франк Питърсън, — мама често купуваше пъпеши от фермерския пазар, когато им беше сезонът. Много ги обичах тогава. Ароматът им е божествен, дините не могат да се сравняват с тях. Един ден тя донесе три-четири пъпеша и аз веднага я попитах може ли да разрежа единия. „Може — отвърна ми, — само не забравяй да изхвърлиш в умивалника семките.“ Глупаво беше да ми напомня, защото дотогава вече имах опит с разрязването на пъпешите. Следиш ли ми мисълта?
— Ами… да. Сигурно си си порязал пръста.
— Не, обаче мама се уплаши, защото изпищях така, че сигурно ме чуха и съседите. Дотича при мен, а аз само пищях и сочех пъпеша на кухненския плот. Бях го разрязал надве и вътре гъмжеше от мухи и от излюпените им ларви — гнусни бели червейчета. Мама напръска с „Райд“ онези на плота. После уви останките в кърпа за бърсане на съдове и ги изхвърли в кофата за смет в задния двор. Оттогава само като видя парче пъпеш, ми призлява, камо ли да го ям. Това е моята метафора относно Тери Мейтланд, Бил. Наглед пъпешът беше чудесен, кората му беше непокътната. Нямаше как мухите да са проникнали вътре, обаче някак си бяха успели.
— Майната му на твоя пъпеш! Майната ѝ на метафората ти! Отивам си у дома. Все пак помисли, преди да напуснеш работа, Бил, става ли? Жена ти предположи, че бързам да напусна, преди да са ме изритали, но ти няма да си принуден да се изправиш пред избирателите, само пред три пенсионирани ченгета, съставляващи жалкия Отдел за вътрешни разследвания, плюс психолог, разчитащ на жалките подаяния от общината, за да закрепи частната си практика, която почти е предала Богу дух. И още нещо: ако напуснеш, всички ще останат с убеждението, че сме се издънили.
Ралф го изгледа, после гръмко се засмя:
— Ама ние се издънихме. Нима още не си го разбрал, Бил? Издънихме се, и то жестоко. Купихме пъпеш, който изглеждаше чудесно, но като го разрязахме пред очите на целия град, видяхме гъмжило от личинки. Нямаше как да са попаднали вътре, обаче ги имаше.
Самюълс бавно тръгна към кухнята. Отвори мрежестата врата, после се обърна (перчемът му игриво заподскача напред-назад) и посочи дървото отвъд оградата:
— Не беше зидарка, а врабец, да му се не види!
3.
Малко след полунощ (приблизително по времето, когато последният останал от семейство Питърсън се учеше как да си направи примка, използвайки любезните указания в Уикипедия) Марси Мейтланд се събуди от писъците, които долитаха от стаята на по-голямата ѝ дъщеря. Отначало пищеше Грейси (майката винаги разпознава гласовете на децата си), после запищя и Сара и гласовете им се сляха в ужасяваща хармония. Беше първата нощ, през която двете не спяха в стаята на родителите си, но бяха настояли да са заедно и според Марси това щеше да продължи известно време. Нямаше нищо лошо в това.
Лошото бяха неистовите писъци.
Марси не си спомняше как изтича до стаята на Сара в дъното на коридора — тези мигове ѝ се губеха. Помнеше само как стана от леглото, как се озова пред отворената врата на Сара и под светлината на пълната луна, нахлуваща през прозореца, видя дъщерите си, които седяха прегърнати в леглото.
— Какво има? — извика и се огледа, очаквайки да види човек, влязъл в стаята. Отначало ѝ се стори, че той (беше убедена, че е мъж) стои приведен до прозореца, после си даде сметка, че гледа купчина захвърлени жилетки, тениски и маратонки.
— Тя е виновна! — извика Сара. — Грейс! Каза, че вижда някакъв човек. Много се изплаших, мамо!
Марси седна на леглото, издърпа по-малката си дъщеря от ръцете на Сара и я прегърна, без да престава да се озърта. Дали непознатият се е скрил в дрешника? Може би — вратата беше затворена. Може да се е шмугнал там, когато е чул стъпките ѝ по коридора. Ами ако е под леглото? Отново усети познатия страх от детството, докато очакваше ръката му да се вкопчи в глезена ѝ. Навярно в другата имаше нож…
— Грейси? Грейси? Кого видя? Къде?
Грейс, която плачеше толкова силно, че не можеше да продума, само посочи прозореца.
Марси тръгна натам, макар при всяка стъпка да се боеше, че краката ще ѝ изневерят. Питаше се дали от полицията още наблюдават къщата. Хауи беше казал, че периодично ще я обхождат, обаче това не означаваше, че непрекъснато ще са на пост, освен това прозорецът на Сара — всъщност всичките им прозорци гледаха или към задния двор, или към страничния, между тяхната къща и къщата на семейство Гандърсън, които бяха заминали на почивка.