Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Рейвън въздъхна, търсейки в мислите си отговор на своята дилема. Когато й хрумна един отговор, той не й хареса, но изборът й беше строго ограничен. Ако искаше да живее, за да износи детето на Дрейк, трябваше да стане жена на Уолдо във всеки смисъл на думата. Раменете й потръпнаха, защото мисълта й харесваше точно толкова малко, колкото и когато Уолдо я изказа за пръв път.
Тя стигна до мрачно решение. Знаейки, че Ларк скоро ще дойде, за да прегледа бельото й, тя намери един малък нож, с който си режеше месото, вдигна ризата си и се поряза леко в горната част на бедрото. Когато потече кръв, тя я размаза на стратегически места по ризата. Щом направи задоволителен брой петна, тя се съблече и метна ризата на един стол. После облече чиста риза и се сви в леглото, придърпвайки завивката до брадичката си.
Трепереше от безпокойство, очаквайки идването на Ларк. Щеше ли да успее хитростта й? Ако не успееше, всичко беше загубено. Не се наложи дълго да чака. След малко чу превъртането на ключа в ключалката. Вратата се отвори и в стаята влезе Ларк.
— Вече сте си легнали? — запита Ларк. — Не сте ли добре, милейди?
— Нима те интересува? — отвърна Рейвън.
Ларк се засмя невесело.
— Не, наистина не. Но не се страхувайте, няма да се бавя. Уолдо ме чака в леглото си и аз нямам търпение да отида при него.
Рейвън направи измъчена гримаса.
— Трябват ми чисти дрехи.
Очите на Ларк се свиха в подозрение.
— Да не би да ви е дошъл цикълът?
— Да, не се чувствам добре. Коремът ме боли ужасно. Ако може да помолиш готвачката да ми направи отвара за успокояване.
Ларк сложи ръце на кръста си и се приближи към леглото.
— Не ви вярвам.
Рейвън махна уморено с ръка към изцапаната си риза.
— Виж сама.
Ларк погледна натам, където сочеше Рейвън, и видя петносаната риза. Явно все още съмнявайки се, тя взе изцапаната дреха от стола и започна внимателно да я оглежда.
— Ще занеса това на Уолдо и ще ви донеса няколко кърпи — каза тя кисело. — Отправи се към вратата, държейки ризата с палеца и показалеца си. Но изведнъж се обърна с лице, изкривено от ненавист. — Не си мислете, че ме виждате за последен път. Няма да можете да задоволите Уолдо, както мога аз. Щом ви направи дете, отново ще бъде мой.
— Искрено се надявам на това — каза многозначително Рейвън.
Тя имаше намерение да направи живота на Уолдо толкова черен, колкото изобщо беше възможно. Когато й се наложеше да легне с него, щеше да направи преживяването толкова неприятно, колкото само тя си знаеше.
На другия ден Уолдо я посети в стаята й. Тя се беше принудила отново да се пореже, за да даде на съмняващата се Ларк ново доказателство, че цикълът й е дошъл, беше напълно готова да го прави дотогава, докато се налага. Но не беше подготвена за посещението на Уолдо, а сластната му усмивка още повече я обезпокои.
— Ларк ми каза, че цикълът ти най-накрая е дошъл и че вчера си била болна. Вярно ли е?
— Твоята любовница ти е казала истината.
Нейното подмятане като че ли го развесели.
— Да не би да ревнуваш?
Рейвън го изгледа недоверчиво.
— Да ревнувам ли? Не, напразно се ласкаеш. Много е хубаво, че имаш любовница.
— Кога ще мога да дойда при тебе?
Никога, искаше да отговори Рейвън. Прекланяйки глава пред неизбежното, тя отговори:
— Пет дни.
— Три. Това е достатъчно за всяка жена. — Той я изгледа със сурово изражение на лицето. — Не съм забравил, че ме прасна по главата и ми сложи рога, нито съм ти го простил. Дъф изведнъж намери дързост и не ми позволява да те накажа в неговия дом, но когато се върнем в Еър, брат ти няма да бъде там, за да те защити.
— Освободи Дрейк сега — настоя Рейвън.
— Може би ще го направя, ако ме задоволиш. Не съм нежен любовник. Не очаквам да се оплачеш на Дъф, ако те нараня. Послушай ме добре, Рейвън — няма да се отнасям към тебе с вниманието, което бих дал на вярната си съпруга. Но ти се заклевам, че ще се научиш да харесваш моето петле повече от това на брат ми.
Рейвън побледня, смаяна от грубата му забележка.
— Как очакваш да зачена детето ти, ако се отнесеш грубо с мене? — предизвика го тя.
— Ще се въздържам, докато синът ми се роди. После няма да имам нужда от тебе.
— Може да ти родя дъщеря.
— Не! Няма да посмееш. Но ако го направиш, няма да изляза от леглото ти, докато не заченеш отново. Ще имам от тебе това, което сестра ти не ми даде.
— С Дария бяхте женени само шест месеца — възрази Рейвън.
— Достатъчно време, за да се зачене дете. Не ме предизвиквай, жено. Ще изпълниш дълга си към мене или ще си понесеш последиците. Никога няма да забравя, че брат ми те е имал пръв, затова ще бъдеш така благоразумна да ми се подчиниш доброволно и да се държиш смирено.