Златото на Аляска
- Автор: Сальгари Эмилио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Бояджиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златото на Аляска». Краткое содержание книги:
— Правилно забелязахте господине.
— И защо е така?
— Това все още не се знае.
— Човек, ухапан от бесен вълк, умира ли?
— Винаги, господине.
— По какво ги познахте?
— По вида, а и по куража им. Както знаете тези хищници са смели само когато са много; но когато са обхванати от бяс, губят страха си и се нахвърлят върху всеки, та дори и върху цял керван. Търсят преди всичко кучета, а за да ги разкъсат, се приближават до лагерите, без да се интересуват, че там има хора.
— Отидоха ли си? — попита Армандо. — Вече нищо не чувам.
— Не вярвам — отговори Бени. — Ще видите, че ще ни преследват може би няколко дни и ще изчакат подходящ момент да ни нападнат.
— Да се опитаме да се отървем от тях с пушките.
— Това и ще направим, момко. Да вървим. Струва ми се, че засега опасността отмина.
Те изоставиха дървото закрилник и се отправиха на път, като държаха пушките готови за стрелба и се оглеждаха на всички страни, за да не бъдат изненадани. Когато излизаха от гората съзряха петте вълка да се появяват отново на петдесет-шестдесет метра зад тях. Противните животни бяха вървели по петите им, скрити зад храстите и стволовете на дърветата и като ги видяха да излизат от гората се показаха отново. Бени и другарите му мислеха, че те се готвят да ги нападнат. Но вълците разтвориха паст и започнаха да вият зловещо, а гласовете им отекваха в гората отляво.
— Ах!… Няма ли да престанете? — извика ядосано канадецът. — Добре, ето ви тогава!
Насочи пушката към най-едрия, в това време Армандо се прицели в най-мършавия. Изстрелите проехтяха едновременно. Двата вълка паднаха заедно — единият надясно, другият наляво, а останалите побягнаха като виеха с пълна сила.
— Дяволите да ви вземат! — извика Бени. — Ако се върнете, и с вас ще си разчистим сметките!
Сигурни, че повече няма да бъдат обезпокоени, мъжете ускориха крачка и за по-малко от половин час стигнаха до лагера. Бек ги очакваше доста притеснен. Никой не се бе появявал по тези места но и мексиканецът бе отблъснал нападение на вълци, които едва не бяха разкъсали един кон.
— Ще преместим лагера — каза Бени. — Тази долина гъмжи от вълци и е неразумно да стоим повече тук.
През деня бъдещите златотърсачи бяха заети с опушването на лебедовото месо и рибата Искаха да тръгнат на другия ден, затова запалиха големи огньове около лагера и работиха до късно. Страхуваха се, че през нощта вълците могат да преминат през огъня и да отвлекат провизиите им, окачени на няколко въжета и затова решиха да пазят по двама. Бек и Армандо поеха първи това задължение, а Бени и Фалконе по-късно щяха да ги сменят. След като вечеряха и изпиха по чаша чай, младежът и мексиканецът завързаха конете за кол, забит до едната палатка вътре в двойния кръг на огньовете, и се излегнаха върху пласт мек мъх, с пушки в ръка. Пазеха вече около два часа, като от време на време ставаха да подклаждат огньовете и да обръщат парчетата месо и риба, когато откъм големите храсти в края на долината чуха продължителен, тъжен и страшен вой.
— Изгладнял вълк, който зове другарите си — каза Бек на Армандо. — След малко ще чуем такъв концерт, че тръпки ще ни полазят.
От зловещия вой конете започнаха да треперят, притискаха се един о друг и цвилеха приглушено. След първия вой настъпи тишина, после от противоположната страна на долината, откъм горичката, която Бени и другарите му бяха прекосили сутринта, се чу втори.
— Викат се — каза Армандо. — Мислите ли, че ще ни нападнат, Бек?
— Възможно е, особено ако са бесни.
— Казвали са ми, че ги е страх от огъня.
— Вярно е.
— Тогава можем спокойно да си лежим, приятелю.
— Ех!… Карамба!… Чувате ли?
В това време в далечината, откъм южната страна на долината, се чу воят на вълците, които бързо се приближаваха. Изглежда, че многобройната глутница слизаше стремглаво през горите, за да се спусне по склоновете и да се нахвърли върху лагера.
— По дяволите!… — промърмори Армандо и стана — Ще речеш, че са поне стотина.
— А може и повече — каза Бек.
— Какво да правим?
— Засега ще засилим огньовете Ако стане по-опасно, ще събудим и другите.
Бяха се запасили с голямо количество сухи дърва, от които хвърлиха в огньовете няколко наръча, а с останалите направиха нещо като барикада около палатката. За всеки случай решиха да свалят провизиите от въжетата и да ги приберат вътре в обръча. В това време воят се усили. Духаше южен вятър и до слуха на Армандо и мексиканеца достигаха ту по-остри, ту по-слаби шумове Може би страшните животни не се движеха в права линия, а следваха дългите завои по склоновете на долината. Изведнъж воят стана оглушителен. Колоната бе слязла в равнината и тичешком се спускаше към лагера. Слабата лунна светлина се процеждаше през пласт мъгла и Армандо и Бек забелязаха черните точки, които се местеха с главозамайваща скорост в края на долината.