Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Това наричам аз удобство — засмя се той и потърка ръце. — Лорд Хю заповяда да ни донесат още свещи. Вижте, подновиха всички свещи по стените и донесоха още два свещника. Много е мил, не намирате ли?
— Да, много — отговори с отсъстващ вид младата жена и остави книгите на отсрещната пейка. Нямаха време за губене. — Както знаете, магистре, в нашия случай най-важното са доказателствата. Тези, които ме повикаха тук, нямат доказателства, нямат нищо, което да докаже връзката ми със смъртта на съпруга ми. — Тя направи пауза и се загледа със смръщено чело в огъня.
Какво беше открил Хю в Матлок? След като не знаеше в какво я обвиняват, не можеше да изгради защитата си. Е, трябваше да се задоволи с това, което имаше.
— Знаем, че лорд Хю може да посочи някои противоречия в моите твърдения и думите на Тили по отношение падането на лорд Малори. Ако противната страна възнамерява да се задълбочи в тези противоречия, може да изпаднем в затруднено положение.
— Може би тъкмо това възнамеряват — съгласи се магистърът, изду устни, после засмука бузите си. — Как мислите, дали лорд Хю ще изтъкне противоречията?
Гуинивър продължаваше да се взира в пламъците. Ръцете й бяха скрити в гънките роклята. Какво ли бе открил Хю в Матлок?
— Да — отговори след малко тя. — Ще изнесе фактите, каквито ги вижда. — Тя вдигна рамене и седна до книгите. — Задачата ми ще бъде да убедя лордовете, че тези противоречия не представляват убедителни доказателства.
— Хайде да проверим какво пише в закона за уличаващите доказателства — предложи магистърът. — Заключение от факти, за които няма еднозначно обяснение, не може да бъде убедително. Ние трябва да намерим за тези факти друго, убедително обяснение.
— Прав сте — кимна Гуинивър. — Но какво ще правим с обвинението в магьосничество? Не виждам начин да оборя това обвинение, ако ми бъде отправено. Само съпрузите ми биха могли да оспорят, че са били омагьосани… — Тя притисна пръсти към устните си.
— Моля ви, мадам, хайде да караме точка по точка — помоли със загрижено лице магистърът. — Разполагаме с неопровержими доказателства за правото ви да притежавате земята, за която претендира лорд Хю. Това е важна точка в наша защита. Никой не може да оспори валидността на договора с Роджър Нийдхем и ако този случай бъде решен със средствата на правото, всеки разумен човек ще види, че сте права.
— Всеки разумен човек. Как смятате, лорд-пазителят на печата такъв ли е?
— О, мадам, хайде да не решаваме предварително делото — помоли магистърът. — Както винаги, законът ще ни даде отговор. Първо ще потърсим съвет в „De laudibus Angliae“ на великия Фортескю. — Той се наведе и посегна към желаната книга.
След около час магистърът започна да се прозява често-често и да се мести неспокойно на пейката, за да облекчи изморените си кости.
— Бог да ми е на помощ, но съм убеден, че никога вече не ще мога да седя удобно — оплака се той. — Тази езда… ден след ден!
— Ще продължим утре — отвърна Гуинивър и затвори книгата. — Имате нужда от почивка, магистре.
— Аз съм стар човек, мадам, и не обичам да пътувам.
— Изобщо не трябваше да ви вземам със себе си — прошепна потиснато младата жена. — Колко необмислено постъпих, като ви натоварих с такова дълго пътуване!
— За бога, мадам, никога не бих допуснал да минете през всичко това сама. — Хауърд вдигна ръце към небето. — Но съм на мнение, че постигнахме някакъв напредък.
Гуинивър не беше толкова сигурна, но кимна с усмивка, защото не искаше да помрачава настроението на стария си учител.
— Хайде в леглото, сър! Утре ще продължим.
Старецът се изправи с пъшкане.
— Нямам нищо против отново да спя в меко легло. Желая ви приятна нощ, мадам!
— Лека нощ. — Тя го проследи с поглед, облегнала глава на високата, красиво резбована облегалка на пейката. Понякога юридическите аргументи й се струваха толкова празни, толкова безсмислени, но те бяха всичко, с което разполагаше. Те и умението й да говори пред хора. Дали това беше достатъчно, за да разколебае мъж като пазителя на печата?
В задната част на залата, зад вратата, която водеше към кухненската крило, се чу тропот на ботуши.
— Достатъчно шум ли вдигнах? — попита лорд Хю, застанал на прага.
— Вие просто ме сразихте с деликатността си, милорд!
Хю влезе и застана пред камината. Сложи ръка на облегалката на пейката и я погледна отвисоко.
— Готови ли сте? Магистърът легна ли си вече?
— За днес да. Магистърът е много уморен от пътуването. — Главата й все така почиваше върху облегалката, ръцете й бяха скръстени в скута, очите полузатворени. Въпреки това усещаше върху себе си равнодушния му поглед.