Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Днес Нура беше решила да организира празнична вечеря за господаря с участието на всички съпруги и фаворитки. Събудиха Шантел още на зазоряване и я накараха да помага на Файоло при приготвянето на агнето. Шантел едва не повърна закуската си, докато наблюдаваше как нигерийката заби ножа във вената на животното и кръвта се разплиска на всички страни. Прилоша й и когато започнаха да дерат кожата. Другите жени се смяха до сълзи на чувствителността й.
Докато агнето се печеше, й намираха каква ли не работа. Главната готвачка внимаваше Файоло да не върши нищо вместо нея. Отначало Шантел помисли, че тази ужасна жена пак се е озлобила срещу нея, но скоро чу от другите, че Нура лично е заповядала новата робиня да участва в приготвянето на храната.
За миг й се дощя да има на разположение отрова и да я сипе в приготвеното ядене. Но когато празникът започна, беше толкова изтощена, че мръсният сламеник беше по-мечтан и от най-великолепното легло. Косите и дрехите й лепнеха от пот и тя с усилие държеше очите си отворени. Ала кухненските робини не можеха да почиват, докато и последната наложница не получеше храната си.
Накрая дори главната готвачка се смили над нея и я изпрати да си легне, вместо да продължи да помага в приготвянето на десертите. Очевидно беше, че англичанката е на края на силите си. Шантел се строполи на сламеника си и в същия миг заспа. Последната й мисъл беше за втората жена на Джамил, Нура, която трябваше да бъде опечена вместо бедното агънце. И дано всички се задавят с крехкото му месо, особено той!
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
— Не знам дали трябва да ви поканя с тази омърлушена физиономия, Хаджи — усмихна се Рахин, когато главният евнух се появи на вратата. — Джамил не се ли зарадва на изненадата, приготвена от Нура?
— Изглеждаше трогнат.
— Но празникът не успя да го разведри, така ли?
— Напротив, показа се доволен — отвърна Хаджи и се разположи удобно на възглавниците.
Рахин сърдито изпухтя, защото приятелят й, изглежда, нямаше намерение да говори.
— Хайде, отворете си устата най-после! Какво се обърка пак?
— Джамил се учуди, че Жахар не присъства на вечерята заедно с другите фаворитки. Беше му неприятно, че не сме я поканили.
— Какво? — стресна се Рахин. — Да не се е пошегувал? Наложницата става фаворитка едва когато е угодила на господаря си в леглото.
— Той много добре го знае, Рахин. Но признайте, че положението е единствено по рода си. Никога досега не е викал при себе си робиня и не я е отпращал девствена. Така че в очите му Жахар е променила положението си, независимо как е протекла вечерта.
— Значи пак ще има отклонения от традициите?
— Така изглежда.
— Защо не иска да види какво смущение и гняв са завладели другите жени? Не му ли намекнахте поне?
— Разбира се.
— И какво?
— Каза, че тази нощ ще доведе нещата докрай.
— О, не! — изохка Рахин. — Трябва ли да ме обижда така? Много добре знаеше, че аз ще предприема нещо, за да накажа оная глупачка, която го разсърди и го доведе дотам да рискува живота си. Само по милостта на Аллаха и благодарение на собствената си смелост се върна у дома здрав и читав. Да не мисли, че ще оставя Жахар да си живее безгрижно, докато благоволи да а повика отново? Би трябвало да ме познава по-добре!
— Може би след всички преживени неприятности просто не му е дошло на ум, че ще накажете момичето — отбеляза Хаджи.
— Как така? — изсъска Рахин. — Тя си заслужаваше наказанието. Чудя се защо самият той не се погрижи да си го получи.
— Може би точно поради това и ние трябваше да се въздържим — въздъхна Хаджи. — По-рано реагираше с раздразнение на всяка дреболия, а сега като че ли изобщо не се засегна. Трябваше добре да размислим, преди да…
— Вие одобрихте решението ми! — прекъсна го остро Рахин.
— Знам, знам. Вече не можем да поправим стореното. Момичето прекара само два дни в кухнята. Не вярвам да му се е случило нещо лошо за толкова кратко време.
— Но Джамил не знае, нали? Или събрахте смелост да му кажете къде съм я пратила?
Хаджи поклати глава.
— Дано момичето не каже нищо — прошепна с надежда той.
— Не си правете такива сметки, Хаджи. Аз сама ще му го кажа.