Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
— Не, не съм извършил нищо подобно.
— Наистина ли не си спомняте, че сте я убили?
— Не. Убил ли съм я?
— Да. Знам, че вие сте я убили.
— Защо ме измъчвате? Повтаряте тази дума непрекъснато. Не съм направил нищо.
— Не искам да ви измъчвам.
Нима това беше вярно? Мартин Бек не знаеше. Затова пък усети, че мъжът отново се стяга за самоотбрана, че неговата враждебност към околния свят се задейства и че ще бъде много трудно със сила да се направи опит за пробив.
— Е, добре, сега това не е толкова важно.
Погледът на мъжа наново загуби остротата си, стана уплашен и очите му заиграха.
— Вие не ме разбирате — проговори той неясно.
— Опитвам се. Разбирам, че не харесвате определени хора. Че те ви създават чувство на неприязън.
— Нима не ви е ясно? Хората могат да бъдат отвратителни.
— Да, ясно ми е. Особено мразите една категория, преди всичко жени, които наричате безсрамни. Нали?
Мъжът не отговори.
— Религиозен ли сте?
— Не.
— Защо не?
Той объркано сви рамене.
— Четете ли понякога религиозни книги или списания?
— Чел съм Библията.
— Вярвате ли в нея?
— Не, в нея има много неща, които са необясними и неприемливи.
— Например?
— Всички нечистотии.
— Намирате ли, че жени като Роузана Макгро и госпожица Хансон са нечисти?
— Да. Нима не сте съгласен? Погледнете всички ужаси, които стават около нас. В края на миналата година четох вестници в продължение на няколко седмици и всеки ден те бяха пълни с отвратителни неща. На какво според вас се дължи това?
— И вие не искате да имате нищо общо с тези нечисти хора?
— Не, не искам.
За момент той сдържа дъха си и добави:
— Абсолютно не.
— Е, добре, да приемем, че не ги харесвате. Но нима жени като Роузана Макгро и Соня Хансон не упражняват притегателна сила върху вас? Не искате ли да ги виждате, да ги докосвате? Телата им?
— Нямате право да ми говорите така!
— Да гледате ръцете и краката им? Да докосвате кожата им?
— Защо говорите така?!
— Не искате ли да ги прегръщате? Да съблечете дрехите им? Голи?
— Не, не, не е така!
— Не искате ли да чувствате ръцете им по тялото си? Да ви докосват?
— Млъкнете! — изкрещя мъжът и се надигна от стола.
Рязкото движение го накара да изпъшка и той изкриви лице. Вероятно го болеше наранената ръка.
— Хайде, хайде. Нищо особено няма в това. По-скоро е съвсем нормално. Аз самият така си мисля, когато гледам някои жени.
Мъжът го зяпна.
— Искате да кажете, че съм нормален?
Мартин Бек премълча.
— Нима твърдите, че съм ненормален само защото имам чувството за срам?
Никакъв отговор.
— Имам право да разполагам със собствения си живот.
— Да, но не и с живота на другите. Снощи с очите си видях как замалко не убихте човек.
— Нищо не сте видял. Нищо не съм направил.
— Никога не говоря за нещо, в което не съм сигурен. Вие се опитахте да я убиете. Ако не бяхме пристигнали навреме, на съвестта ви щеше да тежи човешки живот. Вие сте убиец.
Колкото и да е странно, но това оказа голямо въздействие. Мъжът дълго време мърда устните си. Накрая каза почти нечуто:
— Тя си го заслужаваше. Това бе нейна грешка, не моя.
— Моля, не чух?
Мълчание.
— Бъдете любезен и повторете.
Мъжът упорито гледаше в пода.
Внезапно Мартин Бек произнесе:
— Вие ме лъжете.
Мъжът поклати глава.
— Казахте, че купувате само списания за спорт и риболов. Но вие купувате и списания с голи жени.
— Не е вярно.
— Забравихте, че аз никога не лъжа.
Мълчание.
— В камината ви има натъпкани над сто такива списания.
Реакцията беше бурна.
— Откъде знаете?
— Обискираха жилището ви. Намериха списанията в камината. Намериха и много други неща. Например чифт слънчеви очила, които са принадлежали на Роузана Макгро.
— Нахлувате в къщата ми и се ровите в частния ми живот! И защо?
След няколко секунди той повтори въпроса си. И прибави:
— Не искам да имам нищо общо с вас. Вие сте гаден.
— Добре де, не е забранено да се гледат снимки — вдигна рамене Мартин Бек. — Ни най-малко. В това няма нищо лошо. Жените в тези списания изглеждат като всички останали. Няма особена разлика. Ако снимките представляваха например Роузана Макгро или Соня Хансон, или Сив Линдберг…
— Млъкнете! — изкрещя мъжът. — Не можете да говорите така, не бива да споменавате това име!
— Защо не? Какво бихте направили, ако ви кажа, че Сив Линдберг се е снимала точно в такива списания?
— Лъжеш, дяволе проклети!
— Спомнете си какво ви казах преди. Какво бихте направили?
— Щях да накажа… щях и вас да убия само защото говорите така…