Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
Алберг вдигна и двата си крака срещу вратата и зарита, докато застена от болка, но „Шкода“-та така и не помръдна.
Изминаха три или четири кошмарни минути. Алберг крещеше и жестикулираше. Дъждът се лееше като сива завеса по стъклата. Отвън се мержелееше мъглявото очертание на полицай в лъскава черна мушама.
Най-сетне някои от насъбралите се зяпачи схванаха ситуацията и започнаха да избутват бежовата „Шкода“. Движенията им бяха бавни и несинхронни. Полицаят се опита да ги спре. После реши да им помогне. Сега между колите се отвори пролука от около метър, но вратите си оставаха залостени. Алберг псуваше и блъскаше. Мартин Бек чувстваше как потта тече по врата му, събира се под яката в студена струйка и се стича надолу между плещите му.
Вратата поддаде бавно и със скърцане.
Алберг се претърколи навън. Мартин Бек и Колберг се опитаха да се измъкнат през отвора едновременно и бог знае как успяха.
Полицаят стоеше, подготвил бележник в протегнатата си ръка.
— Е, как стана тази работа?
— Затваряй си устата! — изрева Колберг.
За щастие бе разпознат.
— Бягай! — изкрещя Алберг, който вече имаше пет метра преднина.
Протегнати ръце се опитаха да ги спрат. Колберг събори зяпнал продавач на хотдог, както си беше с таблата на корема.
Четиристотин и петдесет метра, мислеше Мартин Бек. Това е само една минута за трениран спортист. Но те не бяха тренирани спортисти. И не бягаха по терен, а по асфалтирана улица в леден дъжд. Само след сто метра започнаха болки в гърдите. Алберг все още беше с пет метра преднина, но на един завой се подхлъзна и замалко да падне. Това му отне преднината и те вече тичаха почти рамо до рамо по надолнището към „Ериксбергерсплан“. Пред очите на Мартин Бек заиграха червени точици. Плътно зад гърба си чуваше тежкото пъхтене на Колберг.
Завиха зад ъгъла и се втурнаха в градинката, дишайки тежко, и тогава видяха — и тримата едновременно — на втория етаж на „Рунебергсгатан“ слабата светлина, която показваше, че лампата в спалнята е запалена и завесите са спуснати.
Червените петънца пред очите на Мартин Бек бяха изчезнали и болката в гръдния кош — утихнала. Когато пресече „Биргерярлсгатан“ той вече знаеше, че е тичал по-бързо отвсякога през живота си и все пак Алберг беше три метра пред него, а Колберг бягаше наравно. Планът бе в действие, проклетият перфектен план, мислеше си той вече на последната площадка, с приготвен в ръката ключ.
Ключалката превъртя един път. Той натисна вратата, но тя се отвори само на десетина сантиметра. Видя опънатата верига, а от вътрешността на жилището не се чуваше човешки звук, само непрекъснат, режещ ухото металически звън. Времето беше спряло. Той видя шарките по килима в антрето, хавлиена кърпа и една обувка.
— Мръдни се — каза пресипнало Алберг с изненадващо спокоен тон.
Трясъкът беше страхотен, сякаш целият свят се разби на късчета, когато Алберг скъса веригата на вратата. Той все още висеше на нея, когато Мартин Бек по-скоро падна, отколкото връхлетя през хола и дневната.
Сцената беше недействителна и статична като картина от музея на ужасите на мадам Тюсо. Изглеждаше просто невероятно, всичко бе като преекспонирана фотография, потънало в обилна бяла светлина, и Мартин Бек поглъщаше всяка от мрачните й подробности.
Това бе човекът, който бе убил Роузана Макгро. Той се беше надвесил над леглото, с левия крак на пода и дясно коляно, опряно на леглото, и тежко притискаше лявото бедро на жената. Голямата му загоряла ръка беше върху брадичката и устата й, като двата пръста стискаха носа й. Дясната почиваше по-надолу, тя бе потърсила гърлото и го бе намерила.
Жената лежеше по гръб. Широко отворените й очи се виждаха между разперените му пръсти. Тънка струйка кръв се стичаше по бузата й. Беше изтеглила десния си крак и с пета опираше в гърдите му. С двете си ръце бе обхванала дясната му китка. Беше гола. Всеки мускул от тялото й бе напрегнат. Вените й изпъкваха като на карта по анатомия.
Стотна от секундата, но достатъчна, за да се запечата всичко в съзнанието и да остане завинаги там. После мъжът отпусна хватката си, стъпи на крака и се обърна с едно-едничко светкавично движение.
Мартин Бек за пръв път видя този тип, когото беше преследвал цели шест месеца и деветнайсет дни. Личност на име Фолке Бенгтсон, който обаче твърде слабо напомняше човека, с когото беше разговарял в стаята на Колберг един следобед малко преди Коледа.
Лицето бе сковано и озъбено, зениците разширени, очите пламтяха и се движеха напред-назад като у преследван звяр. Той стоеше приведен напред, с присвити колене и ритмично поклащащо се тяло.