Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
— Кого не сте искали да убивате?
— Това момиче. Тя дойде при мен няколко пъти. Молеше ме да я посетя у тях. Но това не беше сериозно. Тя искаше само да ме унижи.
— Нима и Роузана Макгро е искала да ви унижи? Затова ли я убихте?
— Не знам.
— Бяхте ли вътре в нейната каюта?
— Не си спомням. Може и да съм бил. Не знам.
Мартин Бек замълча, не сваляйки поглед от мъжа.
— Много ли сте уморен?
— Не толкова. Не съм.
— Боли ли ви ръката?
— Вече не. В болницата ми биха инжекция.
— Когато снощи видяхте тази жена, тя не ви ли напомни за другата, от миналото лято, жената от парахода?
— Това не бяха жени.
— Какво искате да кажете? Разбира се, че са жени.
— Да, но… като животни.
— Не ви разбирам.
— Те са съвсем като животни, разголени пред…
— Разголени пред кого, пред вас?
— За Бога, не ми се подигравайте! Разголени пред желанията си, пред безсрамието си.
Трийсет секунди тишина.
— Наистина ли мислите така?
— Така трябва да мислят всички хора, освен пропадналите и развратните.
— Не харесвахте ли тези жени? Роузана Макгро и момичето от „Рунебергсгатан“, как се казваше…
— Соня Хансон.
Той сякаш изплю името.
— Точно така. Не я ли харесвахте?
— Ненавиждах я. Ненавиждах и другата също. Не си спомням много добре. Не виждате ли как се държат? Не съзнавате ли какво означава да си мъж?
Той говореше бързо и трескаво.
— Не. В какъв смисъл?
— Уф! Те са отвратителни. Те са лъскави и тържествуват с пороците си, после стават предизвикателни и унижаващи.
— Посещавате ли проститутки?
— Те не са толкова отвратителни, толкова безсрамни. Освен това им плащат, все пак имат някаква чест и достойнство.
— Спомняте ли си какво отговорихте, когато ви попитах за същото предишния път?
Мъжът изглеждаше объркан и напрегнат.
— Не…
— Спомняте ли си, че ви попитах дали посещавате проститутки?
— Не, питахте ли ме наистина?
Мартин Бек отново замълча. Потърка носа си.
— Искам да ви помогна — каза той накрая.
— С какво? Да ми помогнете? Как бихте могли да ми помогнете? Сега? След всичко, което се случи?
— Искам да ви помогна да си спомните.
— Аха.
— Но и сам трябва да опитате.
— Да.
— Опитайте да си спомните какво се случи, след като се качихте на „Диана“ миналото лято в Сьодершьопинг. Значи така, имали сте мотопед и риболовни принадлежности със себе си. Параходът доста е закъснял.
— Да, да, спомням си. Времето беше чудесно.
— Какво направихте, когато се качихте на борда?
— Струва ми се, че закусих. Не бях ял по-рано, защото възнамерявах да се храня на парахода.
— Разговаряхте ли със съседите си по маса?
— Не, мисля, че бях сам. Другите вече бяха закусили.
— И после? Когато се нахранихте?
— Предполагам, че съм излязъл на палубата. Да, точно така. Времето беше много хубаво.
— Разговаряхте ли с някого?
— Не, стоях сам. После дойде време за обяд.
— И тогава ли се хранихте сам?
— Не, седяха някакви на масата, но не съм говорил с никого.
— Роузана Макгро на вашата маса ли беше?
— Не помня. Не съм мислил много-много за хората около мен.
— Спомняте ли си как се срещнахте с нея?
— Не, фактически не.
— Предишния път казахте, че тя ви е запитала за нещо и че сте започнали разговор.
— Да, всъщност сега си спомням. Тя ме попита как се казва местността, покрай която минавахме.
— И как се казваше?
— Норшхолм, мисля.
— И после тя остана и продължихте да разговаряте?
— Да. Не помня много от онова, което каза.
— Веднага ли не ви хареса?
— Да.
— Тогава защо разговаряхте с нея?
— Тя се натискаше. Седеше там, говореше и се смееше. Беше същата като всички други. Безсрамница.
— Какво направихте после?
— После?
— Да, не слязохте ли заедно на брега?
— Тя ме последва, когато слязох на сушата.
— За какво говорехте?
— Не си спомням. Нищо специално. Помня, реших, че това ще е добро упражнение по английски.
— Когато отново се качихте на борда, какво правихте?
— Не знам. Просто не си спомням. Май че вечеряхме.
— Тогава седяхте ли на една и съща маса?
— Не вярвам. Не помня.
— Опитайте.
— Не, наистина не знам.
— По-късно вечерта срещнахте ли я пак?
— Спомням си, че седях на палубата известно време, след като се стъмни. Но тогава бях сам.
— Не я ли срещнахте вечерта? Опитайте се да си спомните.
— Сигурно. Струва ми се, че седяхме на пейка и си приказвахме. Всъщност исках да бъда оставен на мира, но тя се залепи за мен.
— Тя не ви ли покани в каютата си?
— Не.
— И по-късно през нощта я убихте, нали?