Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Вальо Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
Соня се върна в дневната, която все пак й предлагаше нещичко — топлина и светлина и някои вещи, които тя много обичаше. Запали цигара и вдъхна дълбоко и продължително. Въпреки че отлично съзнаваше с какво се е захванала, винаги чувстваше огромно облекчение, когато той се махаше, без да влиза в телефонната кабина. Твърде дълго бе очаквала ужасния телефонен сигнал, който щеше да разбие спокойствието й на хиляди късчета и щеше да я въведе в ирационална и обезпокоителна ситуация в собствения й дом. Сега вече се надяваше той въобще да не се обади. Надяваше се всичко това да е грешка, да се върне към обикновената си работа и никога повече да не мисли за този мъж.
Вдигна пуловера, който плетеше последните три седмици. Отиде до огледалото и го подържа пред себе си. Скоро щеше да е готов. Пак погледна часовника. Алберг закъсняваше вече с десет секунди. Днес нямаше да постави рекорд. Тя се усмихна, защото знаеше, че това ще го подразни. Срещна собствената си спокойна усмивка в огледалото и видя перлена огърлица от капчици пот да се стича по слепоочията й.
Соня Хансон мина през антрето и влезе в банята. Постоя с широко разтворени крака на хладния керамичен под, наведена напред, докато плискаше лицето и ръцете си със студена вода.
Когато затвори крана, чу, че Алберг дрънка с ключовете при вратата. Беше закъснял близо минута.
Все още с хавлиената кърпа в ръка, тя направи крачка в антрето, протегна ръка, отключи секретната брава и отвори вратата.
— Слава Богу, радвам се, че дойде.
Не беше Алберг…
Все още с усмихващи се устни тя бавно отстъпи навътре в жилището. Човекът на име Фолке Бенгтсон не я изпускаше от поглед, докато зад гърба си заключваше вратата и поставяше веригата.
29.
Мартин Бек беше последен и на прага чу телефонът да звъни. Втурна се обратно и вдигна слушалката.
— Намирам се в антрето на бар „Амбасадор“ — каза Стенстрьом. — Изпуснах го, тук навън, в тълпата. Не може да са минали повече от четири-пет минути.
— Той е вече на „Рунебергсгатан“. Ела там колкото можеш по-бързо!
Мартин Бек хвърли слушалката и се втурна надолу по стълбите. Пъхна се в колата зад седалката на Алберг. Беше важно Алберг да изскочи пръв.
Колберг смени скоростта, но трябваше веднага да натисне пак спирачките, за да даде път на лакиран в сиво полицейски автобус. После потегли и зави по „Регерингсгатан“ между зелено „Волво“ и бежова „Шкода“. Мартин Бек подпря лакти на коленете си и се втренчи между двамата в ситния леден дъжд навън. Беше изключително напрегнат физически и психически, но се чувстваше някак стегнат и добре подготвен. Като отлично трениран спортист пред рекордно постижение.
Две секунди по-късно зеленото „Волво“ се сблъска с камионетка, която от еднопосочна улица изскочи на пресечката на улица „Давид Багаре“. „Волво“-то рязко се завъртя надясно преди сблъсъка и Колберг, който вече се бе подготвил за задминаване, трябваше да последва същата посока. Той реагира бързо и дори не докосна колата пред него, но двата автомобила застанаха плътно един до друг напреко на пресечката. Колберг вече беше включил на задна, когато бежовата „Шкода“ с адски трясък се блъсна в дясната им предна врата. Шофьорът беше ударил рязко спирачките, което беше груба грешка, като се има предвид положението на колите.
Не беше тежка злополука. След десет минути патрулиращата полиция щеше да е там със своите мерки и бариери. Щяха да отбележат номера, имена, да гледат шофьорски книжки и паспорти. После щяха да пишат протоколи, да вдигнат рамене и да си отидат. Ако се предположеше, че никой от водачите не мирише на алкохол, хората, които сега крещяха и жестикулираха в дъжда, трябваше да се качат на тенекиените си божества и да се разотидат всеки по пътя си.
Алберг псуваше. Минаха десет секунди, докато Мартин Бек разбра защо. Не можеха да излязат. И двете врати бяха блокирани така здраво, сякаш бяха запоени.
В същата секунда, в която Колберг взе отчаяното решение да се измъкне заднешком от бъркотията, автобус от линия 55 спря зад тях. По този начин единственият път назад бе отрязан. Мъжът в бежовата „Шкода“ беше изскочил на дъжда, вероятно не на себе си от ярост и зареден с ужасяващи аргументи. Във всеки случай не се виждаше и вероятно се намираше някъде между двете коли.