Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Талкав, приятелю Талкав! — извика Робърт и протегна ръка към смелия патагонец.
— Той ще се спаси, господин Робърт — отговори Уйлсън. — Но да отидем при негова светлост.
След един миг Робърт Грант и морякът се спуснаха по трите етажа на клоните и се намериха на горната част на дънера, Там Гленарван, Паганел, майорът, Остин и Мълреди се бяха настанили — възседнали клоните или вкопчани в тях кой как можеше. Уйлсън разказа какво са видели от върха на омбуто. Всички споделиха мнението му за съдбата на Талкав, но се питаха само дали Талкав ще спаси Таука или Таука — Талкав. Положението на гостите на омбуто бе безспорно по-обезпокоително. Дървото, разбира се, щеше да устои на напора на течението, но наводнението продължаваше и водата можеше да достигне самия връх на омбуто, защото хлътването на почвата в тази част на равнината образуваше дълбок водоем. Тъй че първата грижа на Гленарван беше да отбележи с нож по стеблото докъде стига водата, за да могат да следят измененията на равнището. По всичко изглеждаше, че наводнението е стигнало до най-високата си точка, защото водата не прииждаше вече. Това беше успокоително.
— А сега какво ще правим? — запита Гленарван, — Ами да си направим гнездо, дявол да го вземе! — отговори весело Паганел.
— Да си направим гнездо ли! — учуди се Робърт.
— Разбира се, момчето ми. И да заживеем като птичките, тъй като не можем да живеем като рибите.
— Много добре! — каза Гленарван. — Но кой ще ни храни?
— Аз — отговори майорът.
Всички погледи се насочиха към Мак Набс. Той бе седнал много удобно в естествено кресло, образувано от два жилави клона, и с едната ръка подаваше дисагите си, които бяха мокри, но пълни.
— Ах, Мак Набс — извика Гленарван, — вие сте си все същият! Винаги мислите за всичко, дори и когато е позволено всичко да се забрави.
— Щом решихме да не се давим — отговори майорът, — ясно е, че не сме имали намерение да умираме от глад!
— И аз можех да помисля това — каза наивно Паганел, — но съм толкова разсеян!
— А какво има в дисагите? — запита Том Остин.
— Храната на седем души за два дни — отговори Мак Набс.
— Добре — каза Гленарван. — Надявам се, че до двадесет и четири часа водата ще спадне достатъчно.
— Или ще намерим начин да се доберем до твърда земя — отвърна Паганел.
— Значи наш пръв дълг е да закусим — каза Гленарван.
— Но след като се изсушим — забеляза майорът.
— А къде ще намерим огън? — запита Уйлсън.
— Трябва да накладем — отговори Паганел.
— Къде?
— Ами на върха на стъблото!
— С какво?
— Със сухи клонки, които ще начупим от дървото.
— А как ще ги запалим? — каза Гленарван. — Праханта ни прилича на напоена гъба.
— Ще минем и без нея! — отговори Паганел. — Малко сух мъх, един слънчев лъч, лещата на моя далекоглед, и ще видите на какъв огън ще се сгрея. Кой ще отиде за дърва в гората?
— Аз! — извика Робърт.
И последван от приятеля си Уйлсън, той изчезна като коте в гъсталака на дървото. В тяхно отсъствие Паганел събра достатъчно сух мъх. Улови и слънчев лъч, което беше лесно, защото в този момент дневното светило сияеше в пълния си блясък. После с помощта на лещата запали много лесно сухия мъх, който сложиха върху мокри листа в основата на трите големи клона. Това бе естествено огнище и нямаше никаква опасност от пожар. След малко се върнаха Уйлсън и Робърт с наръч сухи клони, които натрупаха върху мъха. За да засили въздушното течение, Паганел разкрачи по арабски дългите си нозе над огъня и като започна бързо да се навежда и да се изправя, раздуха пламъка със своето пънчо. Клонките се разпалиха и скоро над импровизираното огнище се издигна хубав огън. Всеки започна да се суши, както намери за добре, а техните пънчо, окачени на дървото, се люлееха на вятъра. След това се нахраниха, но разпределиха продуктите така, че да има и за другия ден. Грамадният водоем щеше да се изпразни по-бавно може би, отколкото мислеше Гленарван, а продуктите бяха твърде малко. Омбуто не даваше никакъв плод, но за щастие в многобройните скътани в клоните гнезда имаше достатъчно пресни яйца, без да се броят пернатите му гости.
Тия източници съвсем не бяха за пренебрегване.
Следователно сега, предвиждайки продължителен престой, трябваше да се настанят удобно.
— Тъй като кухнята и трапезарията са на партера — каза Паганел, — ще трябва да спим на първия етаж. Къщата е голяма, наемът не е скъп и няма защо да се притесняваме. Там горе виждам чудесни естествени хамаци, в които, ако се превържем добре, ще спим като в най-удобните легла на света. Няма от какво да се боим. Впрочем ще имаме часови, а сме и достатъчно, за да отбием флотилии от индианци и други животни.