Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Липсва ни само оръжие — каза Том Остин.
— Аз имам револвери — отвърна Гленарван.
— И аз също — добави Робърт.
— Каква полза — поде Том Остин, — ако господин Паганел не намери начин за фабрикуване на барут!
— Това не е нужно — отговори Мак Набс и показа една съвсем суха барутница.
— А откъде я имате, майоре? — запита Паганел.
— От Талкав. Той съобрази, че може да имаме нужда от нея, и ми я подаде, преди да се хвърли да помогне на Таука.
— Какъв великодушен и мъжествен индианец! извика Гленарван.
— Да — отговори Том Остин, — ако всички патагонци са като него, свалям шапка пред Патагония.
— Моля ви да не забравяте и коня! — каза Паганел. — Те двамата са едно и дълбоко съм уверен, че ще ги видим скоро.
— На какво разстояние сме от Атлантическия океан? — запита майорът.
— Най-много на четиридесет мили — отговори Паганел. — А сега, драга приятели, тъй като всеки е свободен да прави, каквото иска, аз ви моля да ми позволите да се оттегля. Отивам на върха да си избера място за наблюдателница и оттам с помощта на далекогледа си ще гледам какво става по света и ще ви държа в течение.
Никой не попречи на учения, който много сръчно, от клон на клон се изкачи горе и изчезна зад дебелата завеса от зеленина. Другарите му се заеха да организират нощуването и да приготвят леглата. Това не беше мъчно и не трая дълго. Нямаше постелки да се оправят, нито мебели да се подреждат и много скоро всички се върнаха и насядаха около огъня. Заговориха, но повече за сегашното си положение, което трябваше да понасят търпеливо, а се върнаха към неизчерпаемата тема за капитан Грант. Ако водите се оттеглеха, само след три дни пътешествениците щяха да бъдат на яхтата „Дънкан“. Но Хари Грант и неговите двама моряци, тия нещастни корабокрушенци, нямаше да бъдат с тях. Дори изглеждаше, че след тази несполука, след това безполезно прекосяване на Америка всяка надежда да ги намерят беше безвъзвратно загубена. Накъде да насочат новите си издирвания? Колко ли щяха да бъдат огорчени леди Елена и Мери Грант, когато разберяха, че няма на какво повече да се надяват!
— Горката ми сестра! — каза Робърт. — Всичко е свършено за нас.
За пръв път Гленарван не намери нито една утешителна дума. Каква нова надежда можеше да даде на това малко момче? Не беше ли следвал най-точно указанията на документа?
— И все пак — каза той — този тридесет и седми градус ширина не е празна цифра! За каквото и да се отнася, за корабокрушението или за плешшчеството на Хари Грант, тя не е измислена, изтълкувана или отгатната! Прочетохме я със собствените си очи!
— Това е вярно, ваша светлост — отговори Том Остин, — и все пак нашите издирвания не успяха.
— Да, и всичко това дразни и отчайва — извика Гленарван.
— Да, дразни, ако искате — отговори спокойно Мак Набс, — но не отчайва. Тъкмо защото имаме една неоспорима цифра, трябва да изчерпим докрай всичко от нея.
— Какво искате да кажете? — запита Гленарван. — Според вас, какво ни остава да правим?
— Нещо много просто и много логично, драги Едуард, когато стигнем на яхтата „Дънкан“, да продължим на изток по тридесет и седмия паралел и ако се наложи, да вървим по него дори до мястото, откъдето сме тръгнали.
— Смятате ли, Мак Набс, че не съм мислил за това? — отговори Гленарван. — Мислил съм! Сто пъти! Но каква надежда за успех имаме? Да напуснем американския материк, не значи ли да се отдалечим от мястото, посочено от самия Хари Грант; от Патагония, която се чете толкова ясно в документа?
— Да не искате да подновите издирванията в пампасите — отговори майорът, — след като се уверихте, че „Британия“ не е потънала нито край бреговете на Тихия океан, нито край бреговете на Атлантическия океан?
Гленарван не отговори.
— Колкото и да е малка надеждата да намерим Хари Грант, като продължим по посочения от него паралел, не трябва ли поне да се опитаме? — добави майорът.
— Аз не казвам не… — отговори Гленарван.
— А вие, приятели — каза майорът, като се обърна кьм моряците, — не споделяте ли моето мнение?
— Напълно! — отговори Том Остин, когато Мълреди и Уйл-сън подкрепиха с кимване на глава.
— Изслушайте ме, приятели — поде Гленарван след няколко минути размишление. — Слушай добре и ти, Робърт, защото тоя въпрос е много важен. Ще направя всичко, което мога, за да намеря капитан Грант. Поех това задължение и ако трябва, ще посветя целия си живот. Цяла Шотландия ще ми помогне да спася този благороден човек, който се жертвува за нея. Аз също мисля, че колкото и да е слаба тая надежда, трябва да обиколим света по тридесет и седмия паралел и ще го направим. Но въпросът, който трябва да решим, е друг! Той е много по-важен, а именно: трябва ли да изоставим окончателно, и то веднага нашите издирвания на американския материк?