Децата на капитан Грант

Въпросът, зададен категорично, остана без отговор. Никой не смееше да се произнесе.

— Е? — продължи Гленарван, като се обърна по-специално към майора.

— Да отговоря веднага на въпроса ви, драги Едуард — каза майорът, — значи да поема голяма отговорност. Това изисква обмисляне. Преди всичко искам да знам кои са страните от южното полукълбо, през които минава тридесет и седмият паралел.

— Това е работа за Паганел — отговори Гленарван.

— Да го запитаме — отвърна майорът.

Скрит в гъстия листак на омбуто, ученият не се виждаше и трябваше да го повикат.

— Паганел! Паганел! — извика Гленарван.

— Тука съм! — отговори глас, който идваше от небето.

— Къде сте?

— В моята кула.

— Какво правите там?

— Наблюдавам просторния хоризонт.

— Можете ли да слезете за малко.

— Трябвам ли ви?

— Да.

— За какво?

— За да ни кажете през кои страни минава тридесет и седмият паралел.

— Нищо по-лесно от това — отговори Паганел. — Дори няма защо да слизам.

— Тогава говорете.

— Ето. Като напусне Америка, тридесет и седмият паралел минава през Атлантическия океан.

— Добре.

— Стига до островите Тристан д’Акуня.

— Така.

— Минава на два градуса южно от нос Добра надежда.

— После?

— Пресича Индийския океан.

— След това?

— Минава край остров Свети Петър от групата острови Амстердам.

— По-нататък.

— Пресича Австралия през провинцията Виктория.

— Продължавайте.

— Като напусне Австралия…

Последното изречение остана недовършено. Колебаеше ли се географът? Не знаеше ли повече ученият? Не, но от височината на омбуто се чу страшен вик. Гленарван и другарите му се спогледаха и побледняха. Ново нещастие ли се беше случило? Да не би нещастният Паганел да бе паднал? Уйлсън и Мълреди се втурнаха да му помогнат, когато отгоре се зададе едно дълго тяло. Паганел падаше презглава от клон на клон. Жив ли беше? Или мъртъв? Никой не знаеше и той щеше да падне в бучащите води, ако майорът не бе успял да го задържи.