Диамантеният залив
- Автор: Хауърд Линда
- Серия: Kell Sabin #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радостина Михалева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантеният залив». Краткое содержание книги:
— Вероятно е Хъни — каза тя и отиде до входната врата.
— Хъни ли? — попита Съливан.
— Ветеринарката.
Пред къщата спря бял седан и от колата излезе жена. Съливан надникна през прозореца и лицето му пребледня. Подпря глава на стената и изруга тихо, но прочувствено.
— Джейн е — простена той.
— По дяволите — измърмори Кел.
Рейчъл отвори вратата и се втурна да хване Джо, който стоеше в средата на двора. Но още преди Рейчъл да успее да излезе, Джейн заобиколи колата и влезе в двора.
— Хубаво кученце — весело каза тя и потупа Джо по главата, докато минаваше край него. Съливан и Кел последваха Рейчъл на площадката. Джейн сложи ръце на бедрата си и изгледа яростно съпруга си. — След като не можеш да ме вземеш със себе си, реших да те последвам!
Дванадесета глава
Рейчъл хареса Джейн Съливан от пръв поглед. Всеки, който без усилие приласкаваше Джо, а после посрещаше гнева на Грант Съливан, без да му мигне окото, беше човек, когото Рейчъл би искала да познава. Двете жени се запознаха. Съливан стоеше със скръстени ръце и златистите му очи бълваха огън и пламъци, докато наблюдаваше съпругата си изпод вежди.
— Как ме намери? — попита той с едва доловим глас. — Постарах се да не оставям следи.
Джейн се усмихна.
— Така е, но аз направих най-логичното нещо и отидох там, където те нямаше, и те намерих — тя му обърна гръб и ентусиазирано прегърна Кел. — Знаех си, че е свързано с теб. Никой друг не може да го измъкне от къщи. Да не си в беда?
— Донякъде — отвърна Кел.
— Така си и помислих и затова дойдох да помогна.
— Проклет да съм — прекъсна я рязко Грант.
Джейн го изгледа хладно.
— Може би. Да се измъкваш и да ме оставиш с децата…
— Къде са те?
— При майка ти. Смята, че й правя услуга. Както и да е, именно това ме забави. Трябваше да заведа близнаците при нея. После трябваше да проумея какво би направил ти, ако се опитваш да скриеш от някого къде се намираш.
— Ще те метна на коляното си — рече той и изглежда остана много доволен от казаното. — Този път няма да ти се размине.
— Няма да стане — самодоволно отсече тя. — Отново съм бременна.
Рейчъл наблюдаваше с интерес спектакъла, в който хубавата черноока съпруга на Грант го изкарваше извън нерви, ала при тези думи тя едва ли не го съжали. Той пребледня.
— Не е възможно.
— Не бих бил толкова сигурен — намеси се Кел, който също като Рейчъл се забавляваше от развоя на събитията.
— Но близнаците са само на шест месеца — изграчи Грант.
— Знам! — отвърна Джейн възмутено. — И аз бях там, не помниш ли?
— Нали се разбрахме да изчакаме известно време.
— Бурята — лаконично рече тя, а Грант затвори очи. Беше бял като платно, който факт трогна Рейчъл и тя отново го съжали.
— Да влезем вътре. По-хладно е — предложи Рейчъл и отвори мрежестата врата. Двамата с Кел влязоха, ала никой не ги последва. Тя надзърна през вратата и видя Джейн в мускулестата прегръдка на съпруга си. Беше навел русата си коса към нейните тъмни коси. Странно защо, тази гледка засили вътрешната болка на Рейчъл. — Сдобриха се — прошепна тя.
Кел промъкна ръце около кръста й и я придърпа към себе си.
— Грант не работи вече, нали помниш? Оттегли се, преди да се срещнат.
Рейчъл искаше да попита защо той не може да се оттегли, но не произнесе въпроса на глас. Това, което беше добро за Грант Съливан, не беше добро за Кел Сейбин. Кел беше единствен по рода си. Тя попита:
— Кога тръгваш?
Можеше да се гордее колко спокоен беше гласът й, ала в този миг гордостта не я вълнуваше. Би паднала на колене да го моли, ако знаеше, че това ще помогне, но отдадеността му към работата беше нещо повече от празна декларация.
За миг той замълча. Рейчъл разбра, че отговорът няма да й се хареса, въпреки че го очакваше.
— Утре сутрин — значи имаше още една нощ, освен ако двамата със Съливан не смятаха да я прекарат в доуточняваше на подробностите на плана си. — Ще заминем рано — допълни Кел и докосна косите й, при което тя се извърна в прегръдката му към среднощните му очи. Лицето му бе отнесено, ала я желаеше. Разбираше го от докосването му, от изражението му. О, Господи, как щеше да понесе да го гледа как си тръгва и че никога вече няма да го види?
Джейн и Грант влязоха вътре. Лицето на Джейн светеше. Очите й се разшириха от удоволствие, щом видя Рейчъл в прегръдката на Кел, но нещо в изражението им я накара да си замълчи. Ако не друго, Джейн имаше интуиции.