Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Разказах им за посещението на Кент Чарлс този следобед.
— Сигурна ли си, че той никога не е бил сред твоите клиенти? — попитах аз Синди.
— Никога — отвърна тя. — Сигурна съм.
Бени вдигна глава.
— Ей, ето я твоята приятелка.
Обърнах се към входа на ресторанта, където Меги Съливан се бе изправила в морскосини панталони, полиестерна блуза в розови и сини флорални мотиви с къси ръкави и бели обувки за тенис. Изправих се и махнах с ръка. Тя ме видя и започна да се промъква през тълпата към нашата маса, държейки синя пластмасова чанта над главата си. Видях погледа на сервитьора и му поръчах бира за Меги.
Меги надигна чашата си.
— Да го вземат мътните. — Тя я изпи на две глътки.
Дългата маса срещу нас бе заета от спортния отбор на една от големите застрахователни фирми. Членовете на отбора бяха със сини тениски, на които с бели букви бе изписано името на отбора — „Фендър Блендърс“. Бяха изпили огромно количество бира и някои от тях се клатушкаха към мъжката тоалетна. Виковете и смехът от масата им, смесен с общата врява в ресторанта, предоставяше почти пълна интимност за малката ни масичка близо до задната стена.
Бяхме изяли хамбургерите си и приключили с общите теми за разговор. Меги се обърна към мен:
— И така, какво има в ковчега?
— Определено съм сигурна, че не е било животно — отговорих аз. — На гроба е написано 1985 година. Но той го е за ровил през юни 1986 година. Това е поне шест месеца по-късно. Кой ще пази толкова дълго умряло животно, преди да го погребе?
Замълчах за момент.
— Абсолютно съм сигурна, че са били заровени компютърни разпечатки.
Разказах им как Тайрън Хендерсън търси информация, свързана с Ханаан, в компютъра.
— Датите съвпадат — обясних им аз. — Маршал е отпечатал документа за Ханаан, състоящ се от седемстотин страници, късно през една майска нощ на 1986 година. Няколко седмици след това той заравя един ковчег в твоето гробище и поръчва надписа за Ханаан.
— Но защо гробище за домашни животни? — попита Меги.
Въздъхнах.
— Удобно е.
— Какво имаш предвид?
— Нека да предположим, че документите за Ханаан съдържат тайна информация за нещо, в което Маршал е бил замесен през 1985 година. Нещо много важно за него. Толкова важно, че не е могъл да допусне мисълта да изтрие всички следи за него. И така той първо отпечатва информацията, а после изтрива файла. Сега всички доказателства са в неговите ръце. Но какво да прави с тях?
— Но защо гробище за домашни животни? — попита Синди.
— Защо не? — отговорих аз. — Сейф в някоя банка е твърде явно, твърде тъпо. Той умира и жена му отваря сейфа. Къде е удоволствието? Още повече, ами ако жена му не разбере? Или не се погрижи? Или каже на някого? Маршал е искал да бъде сигурен, че другите ще го открият. Човешко гробище е много сложно нещо. Не можеш просто така да заровиш не идентифициран човешки труп. А и ковчег с такива размери — ковчег за дете — ще събуди много повече любопитството. Какво още се събира в малък ковчег, трябва да се е запитал той. Естествено: куче или котка. Гробище за домашни животни. Дълговечност на документите й надпис на гроба, който съобщава, поне на някого, че той се е казвал Греъм Маршал и е бил замесен в историята с Ханаан през 1985 година.
Обърнах се към Меги:
— Спомняш ли си ковчега, който той е взел? И въпросите за водоустойчивостта му?
Поясних на Бени:
— Греъм Андерсън Маршал се е тревожел да не би мъртвото животно да се намокри. Глупости. Това са били документи. Водата поврежда документите, а Маршал е искал тези да се запазят.
Меги се наведе напред.
— И така ти твърдиш, че този нахалник е напъхал купчина документи в ковчега и ги е заровил в моето гробище?
Кимнах утвърдително.
— Където ще бъдат съхранени навеки — — каза Синди.
— И името на Маршал е изписано на гранитната плоча отгоре — добави Бени. — Наред с името Ханаан.
— Все още не го схващам — изрече Меги. — Защо ги е заровил в гробище за домашни животни? Кой ще разбере, че са там? Ако никой от приятелите му не знае, че са там, тогава какъв е смисълът да ги заравя?
— Може би е гледал в бъдещето — каза Синди. — Стотици години напред. Някой вижда този надгробен камък и се заинтересува от цялата тази история. Може да го разкопаят и да видят какво има вътре. Може би той е очаквал това.
— Той е гледал в бъдещето — отвърнах аз, — но положително не много по-далече от собствената си смърт.
— Какво искаш да кажеш с това, Рейчъл? — попита Бени.
— Той е искал някой да ги открие — отвърнах аз. — Затова е оставил следи за тях.
— Как? — позаинтересува се Синди.
— Добавката към завещанието — отговорих аз. — Нещо толкова странно като това — попечителски фонд за грижата и поддръжката на гроб в гробище за домашни животни. Преди всичко попечителството е било ненужно.