Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Господи Боже — каза Меги и поклати глава. — От единадесет гробища за домашни животни в Чикаго Маршал да избере моето за тази мерзост! Господи!
— Това, което ме тревожи — казах аз, — е, че не е било просто една малка шегичка. Ами ако е била голяма шега? Голяма мръсна шега? Ами ако Греъм Маршал е решил в чест на тристагодишнината от лотарията на Ханаан да организира своя собствена лотария? Ами ако той е причинил самолетната катастрофа? Ами ако Маршал е причината за печатната грешка? Ами ако Греъм Маршал е скрил парите в използвания скрин? Ами ако той е определял наградите на конкурса за красота?
— Но защо? — попита Синди.
— Защо не? — отвърнах аз. — Щом Бенджамин Маршал е успял да върши това през 1685 година, защо Греъм Маршал да не успее през 1985 година?
Замълчах за момент.
— Нека възприемем неговия начин на мислене. Маршал през целия си живот е бил адвокат на различни съдебни процеси. Да участваш в съдебен процес е все едно да пишеш история. Какво е историята, ако не последователност от причини и следствия? Същото е и в един съдебен процес. Ако си обвинител, опитваш се да създадеш връзка между последствията — щетите на клиента ти — и причината за тях — поведението на обвиняемия. Ако си защитник, се опитваш да разрушиш причинната връзка. Но адвокатът като историка действа след събитието. Той не го причинява, той само се опитва да го обясни.
Кимнах към Бени.
— Разбираш ли? Това може да е повик за лотария тип „Ханаан“. Ти не обясняваш историята. Не зависиш от свидетел извън твоя контрол. Вместо това ти сам си творец на историята. Ти си съдията. Ти си съдът. Ти си свидетелите.
— Но ако всичко е тайна, няма история — каза Синди.
— Разбира се, че има — отвърнах аз. — Просто са разделени причината от следствието. Следствието е отразено във вестниците — самолетната катастрофа, кралицата на красотата, скритото съкровище, скъпата печатна грешка. За останалите хора това е просто съдба или късмет, или шанс. Спомняте ли си епитафа на гроба? Име, дадено от Провидението. Знаете ли какъв е пълният цитат? Библиотекарката в „Абът и Уиндзър“ ми го намери. От някакъв френски философ е. „Шансът е име, дадено от Провидението.“ В този случай обаче шансът е име, дадено от Греъм Маршал.
— Явно някой по погрешка е разкопал гроба — каза Синди.
— Да — каза Бени. — Но кой го е направил?
— А какво ще кажете за втората гробищна кражба? — попита Меги. — За какво е всичко това?
— Кой е влизал в апартамента ти и е дрогирал Ози? — попита Бени.
— И кой се опита да убие Синди? И кой, по дяволите, е онзи мъж, когото си проследила от метрото?
— Това и мен ме озадачава — отвърнах аз. — Дори Маршал не би могъл да свърши всичките тези неща от гроба.
Седяхме смълчани сред крясъците и смеха в ресторанта.
— Трябва да го приема — каза Бени. — Почти бях убеден, че Маршал е организирал всичко това.
— Дори и сегашните вестникарски съобщения за Ханаан? — настоя Синди. — Ами всичката тази лудост в метрото? — Тя се облегна назад. — Мисля, че наистина съществува лотарията на Ханаан. Някаква тайна организация все още я съхранява и провежда. Стават толкова много необясними неща.
— Може би — отвърнах аз. — Но е почти невероятно.
— И така, какво ще правим? — попита Меги.
— Ще чакаме — отговорих аз. — Ще си държим очите отворени. Ще бъдем нащрек. Може пък и да имаме късмет.
— Как? — попита Бени.
— Нещо трябва да се случи — отвърнах аз. — И аз се моля да не се случи на някого от нас.
Глава 29
Синди и аз пиехме билков чай в кухнята ми. И двете бяхме по нощници, готови за лягане. Ози бе заспал на кухненския под до краката ми.
Пол Мейсън се бе обаждал отново и бе оставил съобщение на телефонния секретар: „Просто искам да разбера какво правите двамата с Ози. Обади ми се, Рейчъл. Целуни Ози от мен.“ Бе почти полунощ, твърде късно, за да се обадя на Пол. Отпих от чая. През последните два дни Пол бе много настоятелен. Не ставай толкова подозрителна, казах си аз. Приятно е някой да е загрижен за теб.
— Опитвам се да свържа този Греъм, когото познавах, с Греъм, организирал тайната лотария — каза Синди. — С човека, решаващ спокойно, че двама души трябва да загинат при самолетна катастрофа. Двама мъже, които не е познавал. Мъже със съпруги, деца и приятели. — Тя потръпна.
Сипах си нова чаша чай.
— Ти си познавала един Греъм Маршал, а аз — друг. Никоя от нас не е познавала третия.