Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Как е могъл да направи това? — попита Синди. — Как може някой да реши да убие двама души просто за удоволствие? Само за да задоволи амбициите си.
— Не мисля, че той е разсъждавал по този начин. — Потърках босите си крака в козината на Ози. — Той не е мислел, че убива двама души при самолетна катастрофа. Греъм просто е виждал това като продължение на делото на прародителя си. Достатъчно арогантен бе за подобно нещо. Басирам се, че това е било почти като религиозна причина за него.
— Кога мислиш, че за пръв път е решил да организира лотарията?
— През 1984 година. Тогава той за малко не умрял. — Разказах на Синди за сърдечната му операция, направена в Хюстън.
— Жена му твърди, че това преживяване е оказало силно влияние върху него. Той вече е имал големи успехи — водил е и е спечелил много процеси, защитавал е доста случаи пред Върховния съд. Какво още би могъл да постигне? — Отпих глътка чай. — Ако наистина е вярвал, че родът му произхожда от старейшините на Ханаан, тогава 1985 година — годината, в която за малко не умрял — е била наистина значителна за него. Помисли за това. Тогава са се навършвали триста години от провеждането на първата лотария. И тридесет години от ужасната смърт на сестра му и майка му. Помисли за късмета. — Поклатих глава. — Не бива да подценяваш влиянието на това нещастие върху него.
Синди кимна.
— За хора като Греъм — продължих аз, — едвам завърна и се от смъртта, 1985 година е била един от онези редки моменти, когато сякаш всичко е предопределено. Може би той си помислил, а защо не?
— Но защо е спрял? — попита Синди.
— Какво имаш предвид?
— Цялата тази организация, наетите хора са имали за цел провеждането на лотарията. Но защо само една година е правил лотарията? Защо не е продължил?
— Сигурно е било твърде трудно и сложно, за да се провежда повече от една година. Или може би още от самото начало е планирал тя да действа за една година — в чест на онези годишнини. Или пък — продължих аз — може и да не е спрял. Може да я е провеждал до деня на смъртта си.
Синди се намръщи:
— Но тогава защо е заровил ковчега?
— Защото през 1986 година е узнал, че може да умре всеки момент. — Разказах на Синди за дефектната сърдечна клапа и решението на Маршал да я остави в сърцето си.
— Какъв ужас!
Кимнах с глава.
— За сърцето си е имал своя собствена частна лотария. Може би се е опасявал, че ако умре неочаквано, никой нямало да узнае какво е извършил. Затова е заровил ковчега и е написал тайната добавка към завещанието си. Да съхрани информацията за това, което е направил. Спомняш ли си какво е записано в тази добавка? Той пише, че иска да бъде отбелязан малкият му принос във вечния живот на Ханаан. Човекът е желаел хората да узнаят за това. — Аз потръпнах. — Предполагам, че е бил горд от деянието си.
— Господи, но това е отвратително!
— Съгласна съм, но е отвратително от космическа гледна точка. Погледни го от земна гледна точка.
— Какво искаш да кажеш с това?
— На пръв поглед това сякаш е старата лотария — съобщения във вестникарските колонки, размени в метрото. Дори изпълнителите може да са същите, които Греъм е използвал. Но аз съм убедена, че целта на този, който я организира, сега е съвсем различна.
— Защо мислиш така?
— Погледни какво става. Кражба на ковчег, проклетата газова експлозия, претършуването на апартамента ми. Ако свържем всичко това, става ясно, че някой се опитва да заличи следите на това, което Греъм е правил, а не да ги съхрани.
— Но защо ще ме убива? — попита Синди. — Аз не знам нищо.
— Може би този човек мисли, че Греъм ти е разказал за лотарията.
Замълчах за момент, премисляйки всичко.
— Може би Греъм му е разказал за лотарията и той се е страхувал, че и на теб би могъл да ти каже.
— Господи. Нима мислиш, че Греъм си има последовател?
— Звучи правдоподобно, нали? Някой, който да продължи след неговата смърт. А може и Греъм да не е разбрал, че си има последовател. Възможно е някоя нощ да се е напил и да е изтърсил някому за лотарията, а този някой да е решил, че ще я продължи след смъртта му. Който и да е той, сигурно се е тревожел, че Греъм може би е казал за лотарията и на други хора. Ти си най-вероятният кандидат.
— Не знам — отвърна Синди. — Ако този човек е толкова умен, колкото ти казваш, той първо би се опитал да разбере дали знам нещо, преди да ме убие.
— Може би — отговорих аз. — Но може и да е било твърде рисковано за него. Не знам. Позволи ми да попитам нещо: Откъде убиецът е могъл да разбере през онази нощ, че теб те няма в апартамента?
— Това е твърде лесно — каза тя. — Трябвало е само да се обади на агенцията за модели и те ще дадат разписанието на ангажиментите ми за онази седмица. Те са щели да му кажат, че аз ще отсъствам от града през оная нощ.