Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Моят офис се намира в една от старите сгради в квартала. Най-големите наематели — юридически и счетоводни фирми — го напуснаха и се преместиха в тавански помещения в новите бляскави небостъргачи на улица „Ласал“. Повече от половината помещения не бяха заети. Делях етажа си с програмисти, възрастен лекар на свободна практика и три женски счетоводни фирми. Техните офиси бяха тъмни в събота следобед.
Влязох вътре и отворих прозореца да проветря. Мери бе напечатала черновата ми за съдебната реч, която бях приготвила в петък. Имаше шест дни, докато почне процесът, а тя се нуждаеше от доста преработка. Сложих касета в диктофона, обърнах се към прозореца и започнах да диктувам. Спрях след второто изречение и пренавих касетата, казвайки си, че защитната реч може да почака.
Трябваше да издиктувам бележките си за Ханаан. Откъде да започна? От гробището: моята първа среща с Меги. Не, по-добре да започна от самото начало. Срещата ми с Измаел Ричардсън. Като диктувах, можех да си припомня всичко. Някъде тук трябваше да е решението на проблема. Включих диктофона и започнах отначало.
Един час по-късно телефонът иззвъня. Бе Меги Съливан.
— Как вървят приготовленията ти за погребението?
— Ще започнат да копаят в понеделник, дете. Намерих дърводелец за ковчега. Обеща, че ще бъде готов до четвъртък. Ще натоварят Гюс в петък сутринта и ще го докарат на камион с желязна каросерия.
— Направиха ли му аутопсия? — попитах аз.
— Още не. Ще го оставят да се размрази през уикенда и ще започнат в понеделник.
— Ще дойда в събота за погребението.
— Ще се радвам. Но ела по-рано. Ще има много хора.
— Предполагам, че последната нощ е било спокойно.
— Да. Тази сутрин намерих стария Върн заспал в стаята на покойника.
— Добре. Слушай. Не знам точно къде се намира този ковчег, но мисля, че знам какво има в него. Би ли наминала покрай офиса ми? Ще бъда тук до шест часа.
— Дотогава ще мога да дойда.
— Добре. Ела. А сега искам да ти задам няколко въпроса — казах аз.
— Питай.
— Таксата за погребение в гробището ти какво включва?
— Парцела земя и самото погребение.
— А грижата и поддръжката?
— Те се плащат допълнително.
— Как се урежда това?
— Зависи. Предлагам на моите клиенти няколко възможности за избор. Те са отпечатани направо на типовия ни договор. Могат да плащат годишна такса или да си платят за постоянна грижа и поддръжка чрез една глобална сума. Размерът на сумата зависи от вида на грижите и поддръжката, която те желаят. Предлагам обикновен пакет от услуги и луксозен.
— И всичко това е записано в договора?
— Да. Но аз също го обявявам винаги.
Това решаваше нещата окончателно.
— Благодаря ти, Меги.
— До довечера, дете.
Глава 27
Тридесет минути по-късно аз гледах втренчено в чекмеджето с картотеката в шкафа срещу стената. Бях го отворила, за да извадя бележките за пледоарията.
Мери се занимаваше с картотеката и внимателно подреждаше всеки случай отделно по азбучен ред според името на клиента. Моите бележки трябваше да са в папката за „Канлайт“. Най-накрая ги намерих в папката за „Фронтенак Вилидж 1“. Набързо прегледах и останалите папки. В четири от тях документите не бяха на местата си.
Върнах се до бюрото и издърпах всичките му чекмеджета, едно по едно, като се опитвах да си спомня какво е имало там. Кламерите в третото чекмедже отпред ли бяха? Или пък някой ги е поставил там, след като е прегледал книжата вътре?
Загледах се в кламерите. Апартаментът ми бе претърсен в четвъртък. В петък не бях идвала в офиса си. Поклатих глава. Разследването на случая „Ханаан“ ме превръщаше в параноичка. Може просто Мери да е търсила нещо в чекмеджето ми в петък. Ако не е Мери, може да е чистачката, която работеше от шест часа вечерта до два часа сутринта.
Почука се на външната ми врата. Леко затворих чекмеджетата на бюрото и зачаках. Бе твърде рано за Синди или Бени. Почука се още веднъж. Станах, прекосих офиса и влязох в малката приемна. През позрачното стъкло на вратата видях очертанията на едра мъжка фигура. Вдигнах телефонната слушалка на Мери, готова да набера 911.
— Кой е там? — извиках аз.
— Рейчъл? — каза гласът. — Кент Чарлс е. Мога ли да вляза?
Оставих телефона и отворих вратата. Кент Чарлс се усмихна.
— Здравей — каза той. — Надявам се, че не прекъсвам нещо.
— Няма нищо — отвърнах аз. — Заповядай, влез.
Кент ме последва до офиса. Седнах зад бюрото, а Кент — на дивана до стената.