Заговорът „Ханаан“

Другата изненада дошла, когато било отворено последно то му завещание, направено три месеца преди смъртта му. Харолд Еберсол оставял цялото си състояние — оценявано на близо шест милиона долара — на младата си вдовица. И двете сестри на Харолд, наследнички в предишното завещание, сега били напълно лишени от това.

Харлан Додсън бе написал новото завещание. Сестрите на Еберсол подали молба за анулирането му.

— Харлан произнесе пледоарията си по това дело преди три седмици — каза Кент.

— Как протече?

Той поклати глава.

— Кал и аз я защитавахме. Бе трудно.

— Кой бе адвокат на противниковата страна?

— Онзи хитряга Джо Оливър.

Джо Оливър имаше репутацията на един от най-опасните адвокати в Чикаго.

— Опита ли се Джо да те нахока? — попитах аз.

— Опита се — отвърна Кент. — Аз прекъснах речта си, след като Оливър започна да подмята, че жената на Еберсол е правила сексуални услуги на Харлан в замяна на помощта му при написването на новото завещание.

Кент поклати глава.

— Харлан много се притеснява оттогава. Следващият кръг от съдебните заседания е насрочен за септември.

— Тогава не се учудвам, че Харлан се притеснява за добавката към завещанието на Греъм.

Кент кимна утвърдително.

— Страхува се от още един скандал.

Почаках.

Той се усмихна.

— Не дойдох при теб само защото съм любопитен, по дяволите. Всъщност съм такъв.

Кент се засмя.

— Помислих си, че мога да ти помогна с нещо. Както ти казвах, Греъм и аз пътувахме постоянно заедно по случая „Ботълс и Канс“. Мисля, че го познавам по-добре от останалите хора.

Замислих се за момент.

— Кражбата на ковчега от гроба на домашното животно ли ти помогна да разбереш с какво се занимавам? — попитах аз.

— Не и самата кражба на ковчега — отвърна Кент. — Но аз мога да си вадя заключения. Тъй като ти трябваше да разследваш погребването на домашното животно, аз предположих, че семейството на Маршал не знае нищо за това животно.

— И?

— Това означава, че е било нечие друго животно. — Кент прокара пръсти през косата си. — Честно казано, имах впечатление, че Греъм си има приятелка в града. Някоя, с която се срещаше редовно.

Кент присви рамене.

— Може и да не съм на правилен път, но би могло нейното куче да е заровено в онзи гроб.

— Какво те кара да мислиш, че той си имаше приятелка?

— Множество дребни неща. Виждал съм го да се бръсне или да се парфюмира в банята на фирмата. Отговаряше уклончиво за това с кого има среща, къде отива. Това бе през последните няколко години. По-късно аз предположих, че си има любовница. Знаеш, че той и преди бе имал такива. Ето защо дойдох при теб. Съмнявам се, че дори жена му се е досещала за нея. Не знам някой да я познава. Но все пак това е добра следа.

— Как се казваше приятелката му?

Кент се намръщи от съсредоточаване.

— Той никога не споменаваше имена. Както ти казах, аз просто правя изводи от изпуснати случайно фрази и думи. — Кент замълча за момент. — Почакай малко. Може би той каза някакво име. Това бе преди около година. Тъкмо бяхме приключили един труден случай и се прибирахме със самолет. Греъм пи много през този полет. Наистина той не каза направо, че има приятелка. Нищо толкова директно. Но спомена женско име. Започваше с буквата „С“.