Заговорът „Ханаан“

Всички решихме да пропуснем обяда. Синди и аз не бяхме огладнели още от закуската, а стомахът на Бени подаваше зловещи сигнали. Направих му чаша слаб чай, а после той ни откара до центъра с колата си. Исках да отида в офиса си, а Синди трябваше да си купи някои дрехи и перуки.

Бе приятен августовски следобед. Небето бе тъмносиньо и езерото блестеше на слънчева светлина, докато пътувахме по крайбрежната улица. Футболът се радваше на успех по всички игрища покрай авеню „Монтроуз“, а испанските семейства се събираха на дузини около гриловете за барбекю покрай парка. Далече на юг бегачите за здраве и велосипедистите се движеха бавно по пътя, където той навлизаше в пристанището.

Синди ми посочи платноходките и яхтите, леко поклащащи се в пристанището.

— Веднъж имах клиент, който ме заведе на яхтата си и плавахме с вдигнати платна — каза тя. — Плати ми двеста долара, за да му чета стари писма от негова приятелка от колежа и да го гледам как мастурбира. Много странно.

— Аха — рече Бени. — Ние винаги се опитваме да плуваме срещу течението, постоянно се връщаме в миналото.

Той ме погледна втренчено в огледалото за обратно виждане.

— Не е зле — съгласих се аз. — Не е велико, но не е лошо.

Зад изхода „Фулъртън“ крайбрежната улица имаше странно разширение към небостъргачите на авеню „Мичигън“. Небостъргачът „Джон Хенкок“ се извисяваше напред като топ в шах за гиганти. Движението се забави при плажа „Оук стрийт“. Бени започна да пъшка.

— Господи, погледни тези деца — изрече той.

— Забрави ги, Бени — му каза Синди. — Познавам този тип мъже. Всичкото, което те искат, са наркотици и ексцентричен секс.

Бени изпъшка отново.

— Кокаин и робство. И така цял живот.

Той остави колата си в обществен гараж близо до офиса ми. Синди отиде по магазините за дрехи, черна перука, слънчеви очила, а Бени доброволно тръгна с нея да й прави компания. Уговорихме се да се срещнем в офиса ми в шест часа.