Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
— Просто така? — попитах аз.
Синди се усмихна.
— О, той само е трябвало да се представи като евентуален бъдещ клиент на агенцията. Например за някаква рекламна кампания. Много от тях изискват определени модели. Когато организират специални снимки и изискват определен човек, те предварително се осведомяват по телефона дали на тези дати той е свободен. Всеки ден в агенцията се обаждат по такива поводи много хора.
— Значи, ако е попитал за теб, са щели да го уведомят, че ти отсъстваш миналата сряда.
Синди кимна потвърдително.
— Това обяснява откъде е знаел, че няма да бъдеш в апартамента през онази нощ — казах аз.
— Но експлозията е убила другите хора — отвърна Синди.
— Може да е било и бомба с часовников механизъм — от говорих аз. — Била е настроена да се задейства около обяд, когато той си е мислел, че ще си бъдеш вкъщи.
И двете потънахме в мълчание за малко.
— Ти мислиш, че не е просто прикриване на следи, нали? — най-накрая попита Синди.
— Мисля, че е много повече от това — отговорих аз. — Който и да провежда сега лотарията, си има свои собствени планове. Това е наистина отвратително. Ами ако това, което се случи миналата седмица, е било само прелюдия? Който и да е той, изглежда решен на всякакво насилие. Надявам се да не е толкова умен колкото Маршал.
— Но какво можем да направим? — попита Синди.
— Ще уведомим полицията. Не можем много да им кажем. Но пък имаме теб. — Аз се усмихнах. — Един оживял труп би трябвало да привлече вниманието им.
Станах и занесох чашата си на мивката.
— Имам среща в понеделник сутринта с Измаел Ричард сън, за да предам моя доклад. Той има достатъчно контакти с кметството, за да накара полицията да се намеси по най-дискретния начин. Едва ли ще иска това да се разчуе.
Синди и аз проверихме дали са заключени вратите и прозорците, преди да си легнем.
Никоя от нас не спа добре.
Глава 30
Вдигнах телефонната слушалка едва при третото позвъняване.
— Ало — промълвих аз, още невдигнала глава от възглавницата.
— Отгатни какво ми предаде полицията току-що!
— Меги? — Обърнах глава да видя часовника върху нощното шкафче. Девет и тридесет и осем в неделя сутринта. Слънчевата светлина нахлуваше през прозореца на спалнята.
— Отгатни какво ми върнаха току-що!
— Какво?
— Ковчега, който търсехме.
— Ханаан?
Синди седна в леглото.
— Да — отвърна Меги. — Сравних серийния номер с този в регистрационната ми книга. Еднакви са.
— Отвори ли го? — попитах аз.
— Нямаше нужда. Полицията вече го бе направила.
— И?
— Кости. Само кости.
— Идвам веднага, Меги. Не го заравяй още. Затворих телефона и се обърнах към Синди.
— Хайде да вървим — казах аз. — Ченгетата са открили ковчега на Ханаан.
Бяхме в офиса на Меги в дъното на църквата — Синди, Меги и аз. Ковчегът бе върху бюрото, а капакът му върху килима отпред.
Гледах втренчено скелета в ковчега. Приличаше на скелет на малко куче. Тънките кости бяха чисти и бели.
Очната кухина бе точно срещу мен. Скелетът бе полегнал на една страна върху сатенената възглавничка, която покри ваше дъното и стените на ковчега.
— Зад полицейския участък ли са го намерили? — попитах аз отново.
— Да. Отвън, близо до задните стълби — каза Меги. — Някой го е оставил там. Предполагам, разбрали са, че е мой, от печата на дъното.
Повдигнах единия край на ковчега. С черно мастило отдолу бе напечатано „Земя на размахващите се опашки“ — собственост на Маргарет Съливан, наред с адреса и телефонния номер.
— Едно от момчетата в участъка случайно го открило тази сутрин — каза Меги. — Те го прегледали отвътре. Бяха така доволни, че не е човешко тяло, та ми зададоха само няколко въпроса. Измислих една история за клиент, решил да прехвърли своето животно в нашето гробище и по пътя загубил ковчега. Те ми повярваха.
Меги се облегна назад.
— Е, може би този Греъм Маршал не е бил толкова луд. Ами ако е лудория на хлапаци? Сигурно са същите, които опитаха да разкопаят и втория гроб.
Не отговорих.
— Вие двете искате ли кафе? — попита Меги.
— Разбира се — отвърна Синди.
— Хайде да отидем вкъщи и аз ще направя по чашка. — Меги се изправи.
— Ще дойда след минута — казах аз.
Меги се спря на вратата.
— Твоят Бени се обади преди малко, Рейчъл. Каза, че те търсил навсякъде. Позвъни ми като последна надежда. Каза, че искал да ти покаже нещо. Дадох му адреса и му казах да дойде у нас.