Заговорът „Ханаан“
- Автор: Кан Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Албена Митева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заговорът „Ханаан“». Краткое содержание книги:
Някой разиграва лотария с човешките съдби. А най-страшното е, че го прави от гроба. Само че Рейчъл Голд не вярва в духове?
Аз се обърнах към Меги:
— Разкажи им това, което ми съобщи. Ако някой иска по-специални грижи за гроба си, тогава какво прави?
— Те ми казват какъв вариант избират — отговори Меги. — Написано е отдясно на формуляра за договор, който им давам, когато те идват за парцел. Има стандартни грижи. Те струват седемдесет и пет долара на година. Има доживотни грижи. Хиляда долара. А съществуват и вечни грижи. Три хиляди долара.
— Дотук — казах аз — ясно ли ви е?
— Да.
— Разбирате ли? — попитах аз и огледах масата. — Добавката към завещанието му е била напълно излишна. Единственото нещо, което би могъл да направи с нея, е да възбуди любопитството на фирмата. Той е знаел, че „Абът и Уиндзър“ вероятно ще се погрижат за завещанието му. И е бил сигурен, че един странен попечителски фонд за четиридесет хиляди долара ще ги накара да бъдат любопитни. Никой уважаващ себе си юрист не може да отмине попечителски фонд за мистериозен гроб в гробище за домашни животни. Особено когато юридическата фирма е облагодетелствана от този фонд. Най-малкото, адвокатите са задължени да открият какво има в този гроб.
— Ако това е, което е искал — каза Бени, — той успя.
— Ако гробът не бе ограбен — рекох аз, — се обзалагам, че фирмата щеше да прибегне до ексхумация. Те не биха прекъснали попечителството, без да разберат поне какво е имало в ковчега.
— Дали е оставил и други следи? — попита Синди.
Аз кимнах потвърдително.
— Вземете допълнителните данни. Той е отпечатал съдържанието на файла през 1986 година и после е изтрил само съдържанието. Оставил е името Ханаан като заглавие на файла в компютъра.
За момент всички замълчахме.
Синди изгаси цигарата си в пепелника и вдигна поглед намръщена.
— И какво е имало на компютърната разпечатка, която той е заровил?
Погледнах седналите около масата.
— Дръжте се здраво за стола, защото ще паднете. Изглежда, Греъм Маршал е смятал, че семейството му произхожда от пуританите в Масачузетс. През 1679 година някой си Бенджамин Маршал е участвал в основаването на селище в Западен Масачузетс. То се е казвало Ханаан. Бенджамин Маршал бил един от тамошните църковни старейшини. Дали Греъм Маршал е знаел за това? Може би не, докато не отишъл в колежа. Колежа „Барет“. И там той слушал лекции за една книга. За брошурата на Амброуз Шпрингер — „Лотарията на Ханаан“.
— Откъде знаеш всичко това? — попита Синди.
— Разговарях с преподавател от Северозападния университет, който е завършил колежа „Барет“.
Обърнах се към Бени:
— Пол Мейсън. Той ми разказа, че по онова време в колежа е имало професор, който изнасял популярна лекция за книгата и селището Ханаан.
Опитах се да им обясня за лотарията на Ханаан.
— Тайна лотария — заключих аз, — която решава бъдещето на хората. Звучи невероятно. И мен ме учуди, когато го прочетох. Представете си какво може да направи един деветнайсетгодишен хлапак, който си мисли, че това е историята на един от предшествениците му.
Отпих глътка бира.
— Секретарката на Маршал ми съобщи, че през 1985 година дълго време е работил върху секретен проект, наречен „Ханаан“. На надгробния камък има написана само една дата: 1985 година. Нито датата на раждане, нито датата на смъртта. Затова може да се предположи, че участието на Маршал в случая „Ханаан“ е било през 1985 година. Очевидно е използвал компютъра на „Ботълс и Канс“. Било е безопасно и удобно. Той е имал терминал в офиса си, който е бил пълен с толкова много информация, че да намериш файла за Ханаан е все едно да търсиш игла в купа сено.
— Какво, по дяволите, е правил? — ме попита Бени.
— Бих искала да зная. Базирайки се на тези вестникарски статии, които ти ми помогна да открия, изглежда, сякаш Маршал е имал нещо общо с четири несвързани едно с друго събития.
Обърнах се към Меги:
— Напомни ми за това. Ще ти го обясня по-късно.
Обясних на Бени и Синди:
— Всеки ден във вестника срещате примери на късмет и шанс. Може би Маршал е избрал случайно четири такива събития, описал ги е, заровил е ковчега и се е надявал, че комуто поръчат да разследва какво е имало в ковчега, ще си помисли, че Маршал ги е причинил.
— Това всичко ли е? — попита Бени.
— Може би — отговорих аз. — Но това не обяснява случилото се след понеделник. Кой е откраднал ковчега? От начало си помислих, че Маршал и това е организирал предварително. Заравяш един празен ковчег, организираш да го откраднат след смъртта ти и се наслаждаваш на лудването на човека, натоварен да разбере какво е имало в ковчега. Но къде е удовлетворението за Маршал? Откъде да знае той кой ще намери ковчега? Откъде да знае, че изследователят — аз — ще разкрие всичко само по един празен гроб?