Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
Храбър мъж бавно се спусна от скалистия връх, внимавайки за сакатия си крак. Със заздравяването на костта болката постепенно отслабваше. Само да можеше да се отърве по някакъв начин от главоболието. Понякога то така пулсираше в главата му, че зрението му се раздвояваше.
Обичаят на Търговията гласи, че трябва да дадеш нещо в замяна на това, което получаваш. За да получи Сила, трябваше да се отплати с болката си.
Той заобиколи една полегата скала и пристъпи по-уверено върху рохкавата почва под нея. Лицето на Дебелия лос грееше от предпазлива възбуда.
— Научихте ли нещо? — запита Храбър мъж, отправяйки се схванато през тревистата ливада към гъстата гора от смърчове и ели.
— Много неща — каза му Дебелият бобър, наблюдавайки го през полуспуснатите си клепачи. — Мъдро постъпи, че ни изпрати. Но новините, които ти нося, не са тези, които очакваш.
Храбър мъж навлезе между тъмнозелените гъсти клони на елите.
— Очаквах Черните острия да навлязат в земите, които кланът Бяла глина се опита навремето да заеме.
— Не Черните острия — Кухите флейти са там.
Храбър мъж спря и изгледа Дебелия лос, застанал сред прохладните сенки. Леката миризма на млади иглички се носеше из въздуха.
— Кухите флейти? В долината на Дебелия бобър?
— Да — отвърна Дебелият лос. — А кланът Снежна птица ловува в земите, където миналата зима се намираха Черните острия, а пък кланът на Осата… е, натъкнах се на техен лагер в същите територии, където презимувахме ние.
Храбър мъж се намръщи, загледан в потъмнелите иглички под краката си, въртейки между пръстите си странните камъни на огърлицата, която бе отнел от едноръкия. Една сиво-черна орешарка изпляска с криле и изграчи дрезгаво, подскачайки от клон на клон над главата му.
— Тогава къде са Черните острия?
Дебелият лос разпери безпомощно ръце:
— Не мога да ти кажа. Но трябва да знаеш едно. Почти във всички кланове има ранени воини. Явно са се водили доста битки.
— Черните острия бяха силни, но ако всички кланове са тръгнали на юг? Дали са тръгнали в посоката, в която искаше да отиде кланът Бяла глина?
Дебелият лос засмука нервно устни.
— Имам и още новини, Човеко с летяща душа. Клановете на Осата са изпратили съгледвачи в северната част на тези планини. Какво да правим? Да поведем ли воините на север и да изтласкаме Осите, които навлизат в нашите земи?
Храбър мъж наклони глава; мислите препускаха в главата му.
— Не приятелю. Ще им оставим тази купчина скали. Знам по-добро място да стоплим копията си в кръвта на враговете. А може би и копието в панталоните ти има нужда от стопляне, а? — Махна през рамо. — На юг ни очакват Земните хора.
Дебелият лос се намръщи.
— Тези планини не са лоши, Човеко с летяща душа.
— Не са, но величието ни очаква на юг. Какво би предпочел? Слава и толкова много жени, че да не можеш да преспиш с всички, или една безкрайна война с клана на Осата?
— Какво си видял в Съня си?
Храбър мъж отметна глава назад и се разсмя.
— Видях как семейството ти става толкова голямо, че трябва да прекарваш повече време в лов, за да изхранваш всички деца, които си направил, отколкото да любиш жените си. На юг, приятелю. На юг.
Дебелият лос потри озадачено врата си; на лицето му имаше глупаво изражение.
— С нетърпение ще очаквам това предизвикателство, Човеко с летяща душа.
Храбър мъж пръв пое по тясната, виеща се лосова пътека. Плътни зелени стени от смърчове и ели хвърляха сянка върху пътеката, а клоните се преплитаха над главите им. Не след дълго Храбър мъж излезе на тревиста поляна. Тук бяха разположили главния лагер. Кожените палатки бяха издигнати в кръг до дърветата, а през полянката течеше бистро поточе. Кучетата го залаяха, но след като разпознаха миризмата му, се върнаха да легнат на сянка.
— Дебел лос?
— Да, Човеко с летяща душа?
— Кланът Снежна птица — мислиш ли, че и той се интересува от южните земи?
Дебелият лос се размърда неспокойно.
— Да, бих казал, че и те се движеха на юг. Не мога да го проумея. Те би трябвало да се намират на север от Опасната река, а сега отново се движат по петите ни. Не мисля, че всички ранени, които видяхме, са пострадали в битки с Кухите флейти.
Храбър мъж го потупа по гърба.
— Добра работа си свършил, приятелю. Заслужил си почивката си. Върви и успех в правенето на първото от многото деца.
Дебелият лос се ухили и кимна, отправяйки се към палатката си.
„Кухите флейти са на юг от долината на Дебелия бобър? Къде тогава са Черните острия?“ — питаше се Храбър мъж.
„На юг“ — прошепнаха гласовете.