Вълчият талисман
- Автор: Гиър У. Майкъл, Гиър Катлийн О’Нийл
- Серия: the first north americans #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Живко Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вълчият талисман». Краткое содержание книги:
„Още не ти е дошло времето. Сега трябва да Сънуваш. Вълчият Талисман ще ти покаже пътя. За днес Сънува достатъчно. Учиш се бързо, Майко на народите. Но не се изгубвай във Върховното цяло, както направи Пеещите камъни. Притеглянето му е Силно. Ще дойде време да навлезеш и в центъра на Върховното цяло.“
— Значи ме спираш?
„Засега, но не можем да те възпираме вечно. Ти си силна. Ние закалихме душата ти, за да служиш на целта ни.“
— Каква е тази цел, Вълчи съногадателю?
„Да видиш в Съня си новото бъдеще на Слънчевите хора. Да ги упътиш по Спиралата.“
— А ако не успея?
„Вече знаеш отговора на този въпрос. Спиралата ще се изкриви и Сънят ми ще се промени. Целият свят ще стане различен. Тиха вода видя какво ни чака. Само ти можеш да спасиш Съня на Първия човек. Изборът е твой.“
Видението бе толкова красиво, че тя заплака. Танцуващите златисти светлини, озаряващи Върховното цяло, кръжаха около нея. Пространството бе изпълнено с абсолютен покой. Тишината пееше със звънливи гласове. Наоколо трептяха безброй души, пулсираха, плъзгаха се от живота към смъртта, потъваха във Върховното цяло и променяха леко пътя на Спиралата.
— Вълчи Съногадателю, това ли е изпитал и Пеещите камъни?
„Да, и не е могъл да устои. Започнал е да Сънува и не е успял да се завърне. А ти можеш ли? Ще Сънуваш ли заради нас? Вълчият талисман те очаква. Зове те.“
— Не искам да си тръгвам.
„Тогава всичко е загубено. Спиралата ще се измени. Храбър мъж ще и наложи ужасното си Съновидение.“
Бяла пепел се отдръпна ужасена.
— Не!
Сивата мъгла започна да се отдалечава. Олюлявайки се, тя почувства, че някой я хваща за ръката.
— Бяла пепел? — Тревожният вик на Тиха вода върна душата и обратно в тялото. Задушаваше се от жега. Опита се отчаяно да се откопчи от ръката, която я държеше. Храбър мъж се хилеше подигравателно в съзнанието и. — Бяла пепел! — изкрещя Тиха вода. — Аз съм! Тиха вода! Вече си в безопасност. На сигурно място.
Тя потрепери и сподави писъка, надигнал се в гърлото и. Облегна се назад на сакатата му ръка, с която я бе прихванал. Той се изправи и в тъмнината прошумоля кожа — беше вдигнал покривалото на входа. Блесналата светлина я заслепи.
Изтощена, изпълзя навън и легна върху хладната, успокоителна земна твърд. Тъмни облаци забулваха небето. Тя докосна благоговейно едно стръкче трева, което я гъделичкаше по бузата, усещайки за пръв път, че и то е живо.
— Бяла пепел? — Мъжът коленичи до нея.
Тя се притисна към земята, сякаш искаше да я притегли вътре в себе си и да я слее с ритъма на сърцето си.
Почувства ръката му, която галеше косата и, и в очите и се появиха сълзи.
— Добре ли си?
Тя кимна, усмихвайки се на усещането за лепкавата влага в носа и.
— Беше толкова… красиво. О, Тиха вода, то пулсира като сърце, но по-различно. Говорих с Първия човек. Беше красиво. Толкова… красиво. Душата ми ридае при мисълта за него.
Докосна пръстта с устни и издиша в нея, изпращайки в дълбините и рояк цветове.
— Как се чувстваш? — не я оставяше той.
Тя се обърна по гръб, без да обръща внимание на пръстта, полепнала по кожата и, и го погледна. Изпълни я силна любов към него. Бе видяла душата му, беше се сляла с нея. Този мъж, който я гледаше с такава загриженост в очите, излъчваше любов.
Пресегна се и го притегли, притискайки го силно към себе си.
— Добре съм, Тиха вода. Добре съм.
— Ти изпищя — промърмори той, полузадушен от прегръдката и. — Писъкът ти бе ужасен.
— Зная — прошепна тя; в ушите и все още ехтяха гласовете от видението. — Но сега — в този свят, в илюзията — очите ми се отвориха. За пръв път наистина виждам.
Той се отдръпна и се взря в очите и.
— Това май няма да ми хареса, а?
— Сънувах Върховното цяло, Тиха вода. Видях го.
— Аз също усетих… нещо. — Той се залюля. — Чух гласовете на Вълчия Талисман. Мисля, че вече трябва да тръгваме.
— И ти ли Сънува Върховното цяло?
Той впери поглед в нея, припомняйки си отново видението.
— Ако това е Върховното цяло, не искам да имам нищо общо с него.
Тя го хвана за ръцете.
— Разкажи ми.
Лицето му помръкна.
— Видях куция воин, Храбър мъж. Той вървеше през свят, осеян с мъртъвци. Земята бе подгизнала от кръв и изплашени хора вдигаха ръце към него. В Съновидението той ме погледна и в очите му се криеше злото. — Той преглътна. — Вдигна нагоре Вълчия Талисман и почувствах Силата му. — Лицето на Тиха вода се сгърчи. — Бе обърнал Силата срещу племенната и я използваше за зли цели. Беше се превърнал в магьосник!