Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Скоро сред царящата дълбока тишина доловил отдясно ромон на течаща вода и като тръгнал в тази посока бил възнаграден с гледка, в която странно се примесвали природни чудеса и човешко страдание. Потокът течал по дъното на тесен и лъкатушен пролом, обграден от отвесни, подобни на стени скали, понякога по протежение на цели мили непристъпни за човешки крак. Изглежда че когато потокът набъбнел от дъждовете, изпълвал цялото си корито, слънчевите лъчи прониквали до него само по пладне, вятърът вилнеел буйно из тази тясна и влажна фуния. И когато баща ми се навел през ръба на скалата, между камъните в дъното на клисурата точно под себе си съзрял натъркаляни в мъчителни пози петдесетина мъже, жени и деца. Някои лежали по гръб, други — проснати по очи, но никой не мърдал, обърнатите им към небето лица изглеждали необикновено бледи и измършавели и от време на време до ушите на баща ми сред ромона на потока достигало слабо стенание.
Докато гледал така, някакъв старец се изправил на крака като се олюлявал, разгърнал одеялото си и много внимателно го наметнал на едно младо момиче, което седяло близо до него, облегнато на един камък. Момичето като че ли не усетило това, а старецът, след като го погледнал с най-трогателно съжаление, се върнал на предишното си място и легнал пак на тревата. Но тази сцена не останала незабелязана дори в този умиращ от глад бивак. От самия край на групата някакъв човек с бяла брада и очевидно на преклонна възраст се изправил на колене и запълзял крадешком между спящите към момичето и можете да си представите възмущението на моя баща като видял, че този подъл мерзавец й задигнал и двете завивки и се върнал с тях на първоначалното си място. Той полежал там известно време, увит с откраднатите одеяла и както се сторило на баща ми, се преструвал на заспал, но след малко се привдигнал отново на лакът, вгледал се внимателно в другарите си, после бързо пъхнал ръка в пазвата си, а оттам я вдигнал към устата. По движението на челюстите му личало, че яде: в този лагер на глада бил скътал малко храна и докато спътниците му лежали в унес, очаквайки смъртта, той скришом подкрепял силите си.
Баща ми така се вбесил от видяното, че вдигнал пушката си, и ако не била една малка случка, както често заявяваше, щял да застреля тоя тип на място. Как щеше да се промени тогава съдбата ми! Но друго било писано — щом насочил дулото, съзрял мечката, която пълзяла по една издатина малко под него, и тъй като не устоял на ловджийската си страст, изпразнил пушката не в човека, а в звяра. Мечката подскочила и се търкулнала в един вир на речицата, изстрелът отекнал неколкократно в клисурата и след миг целият лагер бил на крак. С почти нечовешки викове, като се препъвали, падали и се поваляли един друг, тези умиращи от глад хора се втурнали към плячката и преди баща ми да успее, спущайки се по издатината, да стигне коритото на потока, мнозина вече утолявали глада си със суровото месо, а по-придирчивите палели огън.
Известно време идването му останало незабелязано. Той стоял сред тези олюляващи се, пребледнели призраци, заобиколен от техните крясъци, ала цялото им внимание било съсредоточено върху мъртвия труп, дори онези, които били толкова слаби, че не можели да се движат, лежали полуизвърнати, впили очи в мечката, и като видял, че стои сред тази жалка врява и почти никой не го забелязва, баща ми едва не се разплакал. Но се сдържал, тъй като някой го докоснал за ръката. Когато се обърнал, озовал се лице срещу лице със стареца, когото едва не убил, ала като се взрял по-добре, разбрал, че съвсем не е стар, а в разцвета на силите, с енергично, изразително, умно лице, изпито от умора и глад. Той дал знак на баща ми да се приближи до скалата и там със спотаен шепот го помолил за бренди. Татко го изгледал презрително: „Напомняте ми — рекъл той — за един неизпълнен дълг. Това е манерката ми, вярвам, че в нея има достатъчно да се съживят жените от вашия керван, ще почна от тази, чиито завивки, както видях, откраднахте“. И без да обръща внимание на протестите му, баща ми дал гръб на човека, който мислел само за себе си.
Девойката продължавала да лежи облегната на камъка, толкова дълбоко потънала в първия стадий на смъртта, че не забелязвала оживлението около ложето си, но когато баща ми повдигнал главата й, допрял манерката до устните й и насила или с нейна помощ я накарал да глътне няколко капки от живителната напитка, тя отворила безжизнените си очи и слабо му се усмихнала. Никога дотогава не бил виждал по-трогателна и сладка усмивка, никога не бил виждал такива теменуженосини очи, които толкова красноречиво разкривали душата! Говоря така уверено, защото същите тези очи се усмихваха над люлката ми. След тази, която щяла да стане негова жена, баща ми, все тъй ревниво следен от белобрадия, който вървял неотстъпно по петите му, насочил вниманието си към всички жени от групата и дал последните капки от манерката си на ония от мъжете, които явно имали най-голяма нужда.