Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— О — каза Лайза, — колко жалко.
— Благодаря ти, любима моя Лайза — обърна се към нея Саймън. — Винаги съм те обичал и продължавам да те обичам.
— За Негово величество е нужно жертвоприношение — заяви Дългият Боб. — Определям за жертва Саймън. Които са „за“, да кажат „тъй вярно“.
— Тъй вярно — казаха всички с изключение на Саймън. Всички, включително и Лайза.
— Аз пък определям песа на Дик — каза Саймън. — Хайде сега, стига майтапи. Жертвоприношение, грънци. Впрочем, мога ли да ти ползвам тоалетната?
— Стой мирен. — Дългият Боб закова в Саймън поглед, който в никакъв случай не можеше да се нарече успокояващ. — Стой мирен и си затвори плювалника, а аз ще ти разкажа всичко.
Саймън остана мирен, затвори си плювалника и тихичко се изпика в ботушите си.
— Удари часът — започна напевно Дългият Боб. — Настъпили са времена, каквито никога преди не е имало.
Саймън пресуши буркана си. „Не ми харесва тази работа“ — каза си той.
— Идва Краят на времената — обяви Дългият Боб.
„О, господи“ — каза си Саймън.
— Наближава Свършекът на света. Безчет знамения изпълват небесата. Поличби, че идва Рагнарок11.
— Иде Залезът на боговете12 — провикна се Дейв Войнишката стойка.
— Точно тъй — каза Дългият Боб. — Точно тъй. А нам ще се роди младенец. Нам цар е отреден. Небето ще потъмнее и Слънцето ще се откъсне от своята орбита.
„Орбита?“ — каза си Саймън. О, Боже, о, Боже!
— Зловоние ще изпълни въздуха, всичко ще повехне, а земните твари ще се влачат по корем и отчаяно ще търсят глътка въздух. — Дългият Боб направи драматична демонстрация на това как точно ще дишат като риби на сухо. — Тогава ще се надигне той, за да ни спаси. Онзи, който расте дори в този миг. Онзи, когото ти видя. Новороденият. Прероденият.
— Да се свети името му — викна хубавицата.
— Да се свети името му — съгласиха се хорово, в тонично тризвучие, членовете на селската рокгрупа „Римска свещ“.
— Да се свети името му — пропяха и останалите.
Саймън все пак се осмели да попита:
— Да се свети името на кого?
— На Негово Величество… — Дългият Боб разпери широко ръце, а после направи дълбок поклон над масата. — Негово Величество, чието време настъпи. Негово Величество, нашият господар, Сатаната.
— С… С… С… Сатаната? — попита Саймън.
— Сатаната — каза Дългият Боб. — Или, както по-правилно произнасяме светото му име… Сатан-Кокошката.
16
— Какво стана там? — Реймънд се вкопчи в Зефир, която бе подкарала мотора на пълна газ. — Толкова много трупове. Беше ужасно. Направо ужасно.
Той вече не носеше миникартечницата. Току-що беше видял как изглежда смъртта отблизо. Не искаше да я вижда повече.
— Благодаря ти — каза Реймънд.
— Благодариш ми? — Зефир се усмихна през рамо.
— За това, че ми спаси живота. Можеш ли сега да спреш мотора. Повръща ми се.
— Боя се, че не разполагаме с време. Но ще се оправиш. Само продължавай да се държиш здраво. Знам къде отиваме.
И Реймънд продължи да я държи здраво през кръста. Моторът направи ляв завой, после зави надясно, а той продължаваше да се държи здраво.
— Сигурно ще имаме неприятности за това, което стана там, нали? — викна той на Зефир.
— Да, според мен ще имаме куп неприятности. Затова продължавай да се държиш здраво. Почти пристигнахме.
И те почти пристигнаха.
Пред тях се издигаше внушителна пирамида. Приличаше на мраморна, но не беше. Беше от пластмаса. Върху позлатения връх светеше с неоновите си букви фирменият надпис на тържището.
— Това ли е?
— Това е. А сега се дръж грубиянски.
— Грубиянски?
— Дръж се като човек от Рай. Знаещ как се прави.
— Да се държа като човек от Рай? Значи така се казва горният свят? Рай? Рай като „рай“?
— Ще ти обясня по-късно. — Зефир сви с мотора по един елегантен булевард. Отстрани имаше дълги редици обелиски (от пластмаса), плодни дръвчета (от пластмаса) и добре подрязан плет (също от пластмаса, но на Реймънд всичко му изглеждаше много внушително).
— Мразя тази планета — каза той.
— Запомни — подвикна му Зефир, — говоренето на глупости обърква събеседника. Можеш да го направиш. А ако не можеш, тогава аз ще…
— Не! — Онази риба меч още му беше пред очите. — Ще се справя.
Пред внушително извисилата се пирамида имаше великолепен портал. При портала — една от онези вдигащи се бариери и една от онези малки пазачески будки. Знаете как изглеждат. Има ги на входовете на паркингите и заводите, нали се сещате?
Всички са еднакви. В тях винаги има кука на стената да си окачите палтото, портативен телевизор, електрическа печка през зимата и електрически вентилатор през лятото, електрически чайник през цялата година, стол с лична възглавничка и купчина от онези „безобидни списания с готини мацки“, които, когато ги представят за доказателство пред съда, обикновено са определяни като „най-разюздана, долна порнография“.
11
Мит. Според скандинавската митология в края на времената ще се проведе битката при Рагнарок: битка между боговете и силите на долния свят, при която оцеляват само малко богове и двойка човеци, от които се възражда новият свят — Б.пр.
12
Мит. Залезът на боговете (Готердамерунг) — става въпрос за същата битка (вж. горе), но според това предание в нея загиват всички, а светът потъва под водата — Б.пр.