Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Моисей казал на бога: „Покажи ми славата си. Отговори господа на Моисея: аз ще направя да мине пред тебе всичката ми слава и ще провъзглася името на Йехова пред тебе; и който е за помилване, ще го помилвам, който е за съжаляване, ще го съжаля.
И после каза: лицето ми не можеш видя, защото не може човек да ме види и да остане жив.
И каза господ: ето място при мене; застани на тая скала. И кога минава славата ми, аз ще те туря в пукнатината на скалата и ще те покрия с ръката си, докле отмина.
И кога си сваля ръката, ти ще ме видиш изотзад, а лицето ми няма да бъде видимо (за тебе)“ (Изход, гл. 33, ст. 18–23).
Това място от „свещеното писание“ би следвало да се прочете особено задълбочено от всеки, който слуша смирено глаголствуванията на религиозните проповедници за бога изобщо и особено за библейския бог. Понеже скрижалите били разбити от Моисей, бог отец се потрудил да ги изгравира наново. Неизвестно защо, но второто издание било пуснато не от скинията; изглежда, тази работа би могла технически да се изпълни само на върха на Синай, където Моисей бил принуден да се изкачи отново. Там той прекарал без ядене и пиене още четиридесет денонощия.
„Когато Моисей се връщаше от планината Синай и държеше в ръце двете плочи на откровението, слизайки от планината, Моисей не знаеше, че лицето му изпущаше зари, понеже бог бе говорил е него. Аарон и всички израилеви синове видяха Моисей, и ето, лицето му светеше, и те се бояха да се приближат до него“ (Изход, гл. 34, ст. 29–30). Същото ставало и при излизането му от скинията: по тази причина го изобразяват обикновено с два снопа лъчи на челото, прилични на рога.
Книгата „Изход“ завършва с шест глави (35–40), в които са изложени още доста много дребни и най-дребни еврейски закони, продиктувани на Моисей лично от бога.
Глава осемнадесета
Трета Моисеева книга — „Левит“
Книгата „Левит“, състояща се от 27 глави, не представлява никакъв интерес. От епизодите тя съдържа само описанието на посвещаваното на Аарон и синовете му в жречество (гл. 8), а също и благочестивата история на Надава и Авиуда, които запалили кадилниците си пред бога с чужд огън, за което били живи изгорени от бога пред светилището (гл. 10). Книгата „Левит“ е всъщност дълго и скучно изброяване и описание на разни жертвоприношения, богослужения и обреди на евреите. „Свещеният“ автор, излага възгледи за жречеството, за „чистите“ и „нечистите“ животни, за разните видове осквернения. В частност той говори много за проказата и прокажените, удостоверява светостта на жреците, отново заповядва да се спазват празниците, да се принасят в жертва първите плодове, разглежда подробно разните очистения, в частност очистението на жените след раждането (гл. 12), говори за богохулството, за което иска смъртно наказание, и т.н. и т.н. Значително място е отделено за правилата на гражданския живот. Това са цял куп непоследователни и странни предписания, които не могат да се четат без скука.
Именно тук заекът се обявява за „нечисто“ животно, понеже макар и уж да преживял, но „копитата“ му не били раздвоени (гл. 11, ст. 5–6): „свещеният“ автор наивно приел честото мърдане на заешките устни и нос за преживяне.
В книгата „Левит“ се обясняват от религиозна гледна точка болестите. Когато разглежда този въпрос, „свещеният“ автор е толкова неизчерпаем, колкото и отвратителен. Някои от неговите откровения са съвършено уродливи: „Ако оня, който има течение, плюне върху чист, то тоя да изпере дрехите си и да се умие с вода и да бъде нечист до вечерта“ (Левит, гл. 15, ст. 8). Но господинът, страдащ от течения, може да се очисти… с вяра. Може би мислите, че Библията му предписва някакво лечение? Не отгатнахте! „А кога оня, който има течение, се освободи от течението си, да си отреди седем дена за очистянето си, да изпере дрехите си и да измие тялото си с жива вода, и да бъде чист; и на осмия ден да си вземе две гургулици или два млади гълъба, и да дойде пред лицето господне при входа на скинията на събранието, и да ги даде на свещеника“ (Левит, гл. 15, ст. 13–14).
Библията посочва на болния как да постъпи след излекуването, но е просто безсилна да му помогне с нещо в болестта му.
Забележителни са някои забрани. Справедливо е да се признае, че „свещеният“ законодател не оставя място за ни най-малки съмнения в това, колко възмутителни са били тогавашните нрави на потомците на Иаков. Осъжда се скотоложството, изглежда, често явление в „израиля“. В 20-а глава се изброяват всички мислими видове разврат и за всеки вид — смъртно наказание.