Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
— Сега накъде? — попита запъхтяно Кавана.
— Ще чакаме тук. Един от тези апартаменти е празен, наех го онзи ден, за да наблюдавам къщата на Бокамба. Но първо да проверим дали не са ни проследили.
— „Проследили“? — навъсено повтори Кавана. — Нали уби единия.
— Така е — потвърди Бронски. — Но на фланговете чакаха още двама. За щастие бяха доста далеч. Зърнах ги да се приближават от другия край на улицата тъкмо когато се измъквахме.
— А какво е станало с Колчин?
— Не зная. — Бронски отмести поглед встрани. — Него не видях.
— Ясно — унило каза Кавана.
— Само не прави прибързани заключения — предупреди го Бронски. — Може и да се е измъкнал зад нас и да е побягнал в обратна посока. Той е бивш миротворчески командос, такива като него ги броят за мъртви само ако открият трупа.
Кавана кимна. Искаше му се да му повярва. Колчин заслужаваше много повече от кратко мислено прощаване, но сега като че ли нямаше време и за това. Нямаше време да скърби по него.
— Не трябва ли да повикаме някого на помощ?
— Като кого например?
— Полицията. Тяхна работа е да опазват реда.
Бронски изсумтя презрително.
— Не и когато става въпрос за стълкновения между граждани на Севкоорд и чуждоземци. И то на Гранпара. Най-много да потупат по рамото онези бурти.
По гърба на Кавана пробягаха тръпки. Отдавна бе свикнал с мисълта, че представителите на другите раси не питаят особена любов към тях. Изглежда обаче чувствата им бяха малко по-дълбоки от обикновено негодувание.
— А защо не се свържем с Мирмидонската оръжейна платформа? Там със сигурност имат достатъчно сили да се справят с буртите.
— Сигурно — съгласи се Бронски. — Проблемът е, че ще им отнеме повече от час да се доберат дотук. За нас това е твърде много. — Той посочи с пистолета якето на Кавана. — Предполагам, че не държиш в джобовете си експлозивни амуниции.
Кавана съвсем бе забравил скрития пистолет.
— Не — отвърна той и се засрами, че не го бе използвал. Но всичко бе станало толкова бързо, че така и не бе успял да го насочи към буртите. А и вероятно това нямаше да промени особено нещата. Всъщност никога нямаше да узнае отговора. — Зареден е със стандартни амуниции. Колчин изстреля всички експлозивни патрони на материка.
— Така и предполагах — изсумтя Бронски. — Да се надяваме, че не са ни видели…
Той млъкна и вдигна предупредително ръка. Кавана замръзна и наостри слух.
По стълбището отекваше тропотът на нечии тежки стъпки. Стъпките спряха, после, след кратка тишина, до тях долетя трясъкът на разбита врата. Някой изпищя, друг започна да вика, гласовете се смесиха с тътнежа на нови стъпки. Отново кратък миг на затишие и пак трясък на разбита врата.
— Надеждите ни бяха напразни — промърмори Бронски. — Проверяват квартирите една по една. А това означава, че знаят, че сме тук.
— И какво ще правим сега? — попита прималяло Кавана.
— Ще вървим нагоре. — Бронски кимна към ръждясалата стълба, водеща към отвора в тавана.
От пръв поглед си личеше, че капакът на шахтата не е използван от години и че отварянето му няма да се размине безшумно. Но Бронски също бе наясно с проблема, защото изчака двамата бурти да стигнат следващата врата и натисна капака под прикритието на шума от стълбището. Минута по-късно двамата вече бяха на покрива.
— Сега какво? — попита Кавана и потрепери от студения въздух.
Покривът беше съвсем открит, нямаше никакви постройки, които да използват за скривалище. Не се виждаше и стълба, която да води до улицата, на четири етажа под тях.
— Ей там — посочи Бронски. — Това не е ли капакът на другото стълбище?
Той тръгна… и изведнъж зад тях се разнесе ужасяващото скърцане на изкривен метал. Кавана се извъртя. Капакът, през който току-що се бяха промушили, бе изчезнал заедно с металната рамка. В същия миг през отвора се показа лапата на бурт, която сграбчи останалата част от рамката и продължи да я къса.
— Проклятие! — изруга Бронски и натика пистолета в колана си. — Хайде!
И се затича, но не към втория отвор.
— Защо не слезем по другото стълбище? — подвикна след него Кавана.
— Защото няма да успеем да отворим капака навреме — отвърна през рамо Бронски.
Кавана сбърчи вежди. Двамата тичаха право към ръба на сградата.
— И какво ще правим?
— Това — отвърна Бронски, засили се и скочи…
И се улови за един провиснал клон на метър под гъстата мрежа на параската лоза, която скриваше от погледите им небето. — Не стой там де! — подкани го бригадирът и се преметна върху клона. — Скачай!