Пътят на кралете (том II)

— Проклятие е, ако отново трябва да гледам как всички умирате — отговори Каладин. — По-добре да не бях преживявал бурята. Така просто ще загина от някоя стрела на паршендите. Всички ще загинем така.

Скалата изглеждаше разтревожен. Когато Каладин не каза нищо повече, той се оттегли. Продължиха да вървят и неловко подминаваха одраните места по стените на пропастта — това бяха следи от пропастните чудовища. Най-сетне се натъкнаха на камара довлечени от бурите тела. Каладин спря и вдигна факлата, а хората занадничаха зад него. Петдесетина тела бяха донесени от водата в една вдлъбнатина в скалата, малък задънен проход.

Телата бяха натрупани като стена, оръжията висяха, между тях бяха набити тръстики и плавей. С един поглед Каладин разбра, че труповете са доста стари и са започнали да се подуват и да се разлагат. Някои от мостовите повърнаха, последваха и други. Вонята беше ужасна. Телата бяха наядени от кремлинги и по-едри мършоядни гадини, повечето от които се разбягаха от светлината. Недалеч лежеше откъсната ръка. Кървава следа водеше далеч от купчината. Имаше и пресни драскотини в лишеите по стената, чак на петнадесетина стъпки височина. Пропастно чудовище бе разкъсало един от труповете, за да се нахрани. Можеше да се върне.

Каладин не повърна. Втъкна изгорялата наполовина факла между два големи камъка и се залови за работа, изтегляйки телата от камарата. Поне не бяха толкова разложени, та да се разпадат. Мостовите бавно застанаха до него да работят. Каладин остави ума си да се вцепени, спря да мисли.

Когато телата бяха свалени, хората ги положиха в редица. После почнаха да свалят броните им, да претърсват джобовете и да свалят ножовете от коланите. Каладин остави събирането на копията на другите. Работеше сам, настрани от мъжете.

Тефт приклекна до него и претърколи едно тяло със смазана от падането глава. Започна да развързва гръдната броня на трупа.

— Искаш ли да поговорим?

Каладин не каза нищо. Просто продължи да работи. Не мисли за бъдещето. Не мисли какво ще се случи. Само оцелявай.

Не се грижи, но не се и отчайвай. Просто бъди.

— Каладин — гласът на Тефт беше като нож, който дълбаеше в черупката му и го караше да се гърчи.

— Ако исках да говоря — изръмжа Каладин, — щях ли да работя тук сам?

— Съвсем правилно — отговори Тефт. Най-сетне отвърза гръдната броня. — Другите мъже са объркани, синко. Искат да знаят какво ще правим сега.

Каладин въздъхна, после се изправи и се обърна да погледне мостовите.

— Не знам какво да правим! Ако опитаме да се защитим, Садеас ще нареди да ни накажат! Ние служим за примамка и ще умрем. Нищо не мога да направя! Безнадеждно е!

Мостовите го гледаха потресени.

Каладин се извърна и отново почна да работи, приклекнал до Тефт.

— Ето, обясних им.

— Глупак — отвърна Тефт тихо. — Изоставяш ни сега, след всичко, което направи?