Пътят на кралете (том II)
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Stormlight Archive #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-34-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пътят на кралете (том II)». Краткое содержание книги:
Каладин се остави на удара, превъртя се, позволи да го хвърли на земята. Главата му кънтеше от удара, но световъртежът престана след миг. Щеше да има главоболие, но вероятно се беше разминал с мозъчното сътресение.
Легнал на земята, пое дълбоко дъх няколко пъти и сви ръце в юмруци. Пръстите му сякаш горяха от допира с копието. Войникът се върна на място до паланкина.
— Никаква небрежност — спокойно продължи Хашал. — И щом се налага да знаеш, то знай, че моят съпруг помоли за това назначение. Мостовите отряди са от съществено значение за успеха на Сиятелния господар Садеас във Войната на Разплатата. Слабото им командване по времето на Ламарил беше позорно.
Скалата приклекна и помогна на Каладин да се изправи на крака, като се чумереше на светлооките и техните войници. Каладин стана с олюляване, притиснал главата си с ръка. Напипа нещо хлъзгаво и влажно и вадичка кръв се стече по врата към рамото му.
— Отсега нататък — заяви Хашал — освен обичайното носене на моста, всеки отряд ще бъде разпределен само за един вид работа. Газ!
Ниският сержант надзърна иззад паланкина. Каладин не го беше забелязал там, зад носачите и войниците.
— Слушам, Ваше Сиятелство? — откликна той и се поклони неколкократно.
— Желанието на моя съпруг е Мост Четири да бъде зачислен на постоянна служба в пропастта. Когато не са необходими за дежурство с моста, искам да работят в пропастите. Така ще е далеч по-ефикасно. Те ще знаят кои участъци са проверени напоследък и няма да ги покриват. Виждаш ли? Ефикасност. Започват незабавно.
Почука по стената на паланкина и носачите обърнаха и я отнесоха. Съпругът й продължи да крачи редом, без да каже и дума, а Газ се завтече да ги настигне. Каладин ги проследи с поглед, притиснал главата си с ръце. Дуни дотича и му донесе превръзка.
— В пропастите — измърмори Моаш. — Прекрасна работа, лордче. Би искала някое чудовище да ни изяде, ако не ни порази паршендска стрела.
— Какво ще правим? — попита слабият плешив Пеет. Гласът му се беше изострил от тревогата.
— Залавяме се за работа — отговори Каладин и взе превръзката от Дуни.
Отдалечи се и остави мъжете от моста, уплашено скупчени в групичка.
Не след дълго Каладин вече стоеше на ръба на пропастта и гледаше надолу. Беше пладне и горещото слънце пареше по врата му и хвърляше сянката му долу, при другите сенки. Мога да летя, помисли той. Да направя крачка и да падна, а вятърът да духа срещу мен. Да полетя няколко мига. Няколко красиви мига.
Коленичи, стисна здраво въжената стълба и се спусна в мрака. Останалите мълчаливо го последваха. И те бяха заразени от настроението му.
Каладин знаеше какво става с него. Стъпка по стъпка той отново се превръщаше в предишния окаяник. От край време знаеше, че това е опасно. Държеше се за мостовите като за самия живот. Но сега ги изпускаше.
Докато слизаше по стъпенките, край него се спусна прозрачната синьо-бяла фигурка на Сил, седнала в нещо като люлка. Въженцата на люлката изчезваха на няколко пръста над главата й.
— Какво става с теб? — тихо попита тя.
Каладин просто продължи да слиза.
— Би трябвало да си щастлив. Преживя бурята. Другите мостови бяха толкова развълнувани.
— Засърбяха ме ръцете да набия онзи войник — прошепна Каладин.
Сил наклони главица.
— Можех да го направя — продължи той. — Вероятно можех да се справя и с четиримата. Винаги съм бил добър с копието. Не, не просто добър. Дурк казваше, че съм изумителен. Роден войник, истински художник с копието.
— Може би трябваше да се биеш с тях тогава.
— Мислех, че не харесваш убийствата.
— Мразя ги — отговори Сил и стана по-прозрачна. — Но и преди съм помагала на хората да убиват.
Каладин застина на стъпалото.
— Какво?
— Вярно е. Помня го смътно.
— Как?
— Не знам. — Тя пребледня. — Не искам да говоря за това. Но беше правилно. Чувствам, че беше така.
Каладин повися още малко. Тефт се провикна отгоре и попита дали всичко е наред. Каладин отново започна да се спуска.
— Днес не се бих с войниците — рече Каладин, загледан в стената на пропастта, — защото нямаше полза от това. Баща ми казваше, че не можеш да защитаваш чрез убийство. Е, не беше прав.
— Но…
— Не беше прав, защото внушаваше, че можеш да защитаваш хората по други начини. Не можеш. Светът иска тези хората да умрат и няма смисъл да се мъчиш да ги спасиш. — Стигна до дъното на пропастта и пристъпи в мрака. Тефт слезе втори и запали факлата си. Трепкащата й оранжева светлина обля покритите с мъх камъни.
— Затова ли не я прие? — прошепна Сил и кацна на рамото на Каладин. — Славата. Преди месеци.