Ангел с часовников механизъм

— По дяволите — каза той, — търсех библиотеката. Анклавът…

— … заседава — довърши Джем. — Да, знаем. Тя е на долния етаж, Хенри. Третата врата вдясно. Побързай. Шарлот те чака.

— Знам — жално каза Хенри, — дявол го взел! Просто опитвах да поправя Фосфора, това е всичко.

— Хенри — каза Джем, — Шарлот има нужда от теб.

— Да — Хенри се обърна и понечи да излезе от стаята, сетне се завъртя и погледна към тях. По лицето му се изписа объркване, като че едва сега започваше да се чуди защо Уил, Теса и Джем са се събрали в един неизползван килер. — А вие какво правите тук? — попита той.

Уил наклони глава на една страна и се ухили на Хенри.

— Играем на шарада, много е оспорвано.

— А — каза Хенри, — ами браво.

Сетне изхвърча навън и остави вратата да се затръшне зад гърба му.

— Шарада — отвратено каза Джем, сетне отново се наведе напред, поставяйки лакти на коленете си, когато гласът на Калида се извиси.

— Честно, Шарлот — казваше тя, — кога най-после ще признаеш, че Хенри изобщо не се занимава с ръководството на това място и си принудена да се оправяш съвсем самичка? Е, може би с помощта на Джеймс Карстерс и Уил Херондейл, но и двамата са под седемнайсет. Колко могат да помогнат?

Шарлот измърмори някакво възражение.

— Много е за сам човек, особено за толкова млад — съгласи се Бенедикт, — та ти си само на двайсет и три. Ако искаш да се откажеш…

На двайсет и три! Теса бе изумена. Смяташе Шарлот за много по-възрастна, може би защото изглеждаше толкова компетентна.

— Консул Уейланд предостави ръководството на Института на мен и съпруга ми преди пет години — остро отвърна Шарлот, очевидно намерила отново сили. — Ако не си съгласен с този избор, говори с него. Дотогава ще ръководя Института както намеря за добре.

— Надявам се, че планове като този все още подлежат на гласуване? — попита Бенедикт Лайтууд. — Или вече решаваш еднолично?

— Не се прави на глупак, Лайтууд, разбира се, че подлежи на гласуване — каза сърдито Майкъл, без да даде възможност на Шарлот да отговори. — Всички, които са за разследване на Де Куинси, кажете „да“.

За изненада на Теса се чу хорово „да“ и нито един глас „не“. Дискусията бе толкова разгорещена, че тя бе сигурна, че поне един ще гласува против.

Джем улови изненадания й поглед и се усмихна.

— Винаги е така — промърмори той, — борят се за надмощие, но никой не би гласувал против за такова нещо. Би си спечелил репутация на страхливец.

— Много добре — каза Бенедикт, — значи утре вечер. Всички готови ли са? Има ли…

Вратата на библиотеката се отвори с трясък и Хенри влетя вътре, изглеждайки, доколкото е възможно, още по-рошав и ококорен от преди.

— Ето ме! — извика той. — Не съм закъснял, нали?

Шарлот се хвана с две ръце за главата.

— Хенри — каза кисело Бенедикт Лайтууд, — колко приятно е да те видим. Жена ти тъкмо ни разправяше за най-новото ти изобретение. Фосфорът, нали така?

— Да! — Хенри вдигна гордо Фосфора. — Ето го. И ви обещавам, че работи точно, както ви го е описала. Вижте сами!