Град от кости

— Аз…

Клеъри побърза да вземе думата.

— За какво е всичкото това сурово месо? — попита тя, като посочи третата страница от менюто си.

— За върколаците — каза Джейс. — Въпреки че и аз не бих отказал една кървава пържола от време на време. — Той се присегна през масата и прелисти отгоре менюто на Клеъри. — Храната за хора е най-накрая.

Тя прегледа внимателно менюто с най-обикновени ястия и се изуми. Такова изобилие.

— Има и смути?

— Това смути със сливи и мед от диви цветя е направо божествено — каза Изабел, която се бе появила заедно със Саймън. — Мръдни нататък — каза тя весело на Клеъри, която толкова се приближи до стената, че чак усети как студените тухли притискат ръката й. Саймън, който се мушна до Изабел, й се усмихна малко смутено, но тя не отговори на усмивката му. — Непременно си поръчай.

Клеъри не разбра дали Изабел говори на нея, или на Саймън и затова не отвърна нищо. Косата на Изабел гъделичкаше лицето й и ухаеше на нещо като ванилов парфюм. Клеъри усети, че ще кихне. Мразеше ванилови парфюми. Не можеше да проумее как на някои момичета им харесва да миришат на десерт.

— Е, как мина в Града от кости? — попита Изабел, докато разлистваше менюто си.

— Беше яко — каза Джейс. — Безкраен див купон.

— Разбрахте ли какво има в главата на Клеъри?

— Имаме име — каза Джейс. — Магнус.

— Млъквай — изсъска Алек, като перна Джейс със затвореното си меню.

Джейс се стъписа.

— Исусе. — Той потърка ръката си. — Какъв ти е проблемът?

— Знаеш, че тук е пълно с долноземци. Мисля, че няма да е зле да спестиш подробностите около секретното ни разследване.

— Разследване? — засмя се Изабел. — Станали сме детективи, а? Да не би да си имате и кодови имена?

— Идеята никак не е лоша — каза Джейс. — Аз ще бъда барон Хотшафт фон Хугенщайн.

Алек се задави с водата си. В този миг се появи сервитьорката и им взе поръчката. Дори и отблизо тя си беше все същата красива блондинка, само че очите й бяха малко странни — изцяло сини, без бяло и без зеници. Когато се усмихна, се показаха малки остри зъби.

— Избрахте ли си вече?

Джейс се усмихна.

— Обичайното — каза той и в отговор сервитьорката сладко му се усмихна.

— И за мен — каза в същия стил Алек, но той не получи усмивка. Изабел най-изискано си поръча плодово смути, Саймън поиска кафе, а Клеъри след известно колебание си избра дълго кафе и кокосови палачинки с мед. Сервитьорката намигна със синьото си око и се отдалечи.

— И тя ли е ифрит? — попита Клеъри, докато гледаше след нея.

— Кели ли? Не. Мисля, че е полуфея — каза Джейс.

— Има очи на нимфа — каза замислено Изабел.

— Наистина ли не знаете каква е тя? — попита Саймън.