Ужас [bg]

Въпреки че барометърът падаше, сутринта в неделя беше ясно, а температурата спадна с трийсет градуса — на обяд термометърът показваше минус девет39. Сър Джон уведоми и двата екипажа, че присъствието на неделното богослужение на борда на „Еребус“ е задължително за всички.

Неделното богослужение беше задължително всяка седмица за моряците и офицерите на кораба на сър Джон — през тъмните зимни месеци той събираше хората на жилищната палуба, — но само най-набожните членове на екипажа на „Ужас“ прекосяваха леда, за да присъстват на службата. И тъй като в Кралския морски флот тя беше задължителна — както по традиция, така и по устав, — капитан Крозиър също водеше неделно богослужение, но поради липсата на капелан на борда то беше доста съкратено — понякога се свеждаше единствено до четене на корабния устав — и продължаваше само около двайсетина минути в сравнение с въодушевените деветдесет минути, а понякога и два часа на сър Джон.

Тази неделя нямаха избор.

За втори път през последните три дни капитан Крозиър поведе по леда своите офицери, старшини и моряци, които този път се бяха увили в шинели и шалчета над униформите. Когато пристигнаха на „Еребус“, те с изненада забелязаха, че сър Джон смята да проведе богослужението на палубата и да чете проповедта от квартердека. Въпреки бледосиньото небе над главите им — в този ден нямаше никакви златисти куполи от ледени кристали или символични лъжливи слънца — вятърът беше много студен и събралите се под квартердека моряци се притискаха един към друг в търсене поне на илюзията за топлина, докато офицерите от двата кораба стояха зад сър Джон от наветрената страна на палубата като плътна група облечени в шинели дякони. И отново дванайсетте пехотинци бяха строени в две редици, този път на подветрената страна на главната палуба, като сержант Брайънт стоеше най-отпред, а подофицерите се бяха скупчили пред гротмачтата.