Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Беше руско производство…
— Не — каза Йоланте. — Дойдох като пратеник. Едно лице иска да говори с вас.
Четвърта битка
Леговището на месоядния
Русия, Далечния изток
16 март 2008
2 дни преди четвъртия и петия срок
16 март 2008
2 дни преди четвъртия и петия краен срок
Някой плисна кофа ледена вода в лицето на Джак и той се свести.
Седна. Намираше се в тъмна килия, чиито стени бяха облицовани с противно бели керамични плочки. На пода имаше канал.
Лош знак — в бившия Съветски съюз правеха килиите по този начин, защото се чистеха по-лесно. Просто поливаш стените с маркуч и цялата кръв изтича в канала.
— Ставай! — излая войникът от Спецназ, който го беше залял. — Генералът иска да говори с теб.
— Къде са приятелите ми?
— Мърдай!
Със закопчани ръце Джак бе изкаран от килията и поведен през лабиринт бетонни стълби и тунели. Общата им черта бяха тръбите — десетки тръби, минаващи по тавана на всеки коридор.
В един момент прекоси огромна зала по издигнат стоманен мост. Просторното сиво помещение бе заето от шестнадесет грамадни турбини, захранвани от тръби с размерите на автобуси. Сякаш се намираше в…
Поредното бетонно стълбище без прозорци водеше много етажи нагоре. Най-сетне стигнаха до някаква врата и войникът от Спецназ я отвори.
Ослепителното зимно слънце блесна в очите на Джак. Той пристъпи навън и се озова на върха на колосална планинска язовирна стена, проснала се между два покрити със сняг върха. От едната страна стената придържаше язовир със скромни размери; от другата се спускаше на сто и петдесет метра чак до дъното на скалиста клисура. Пейзажът бе суров и гол. Виеше вятър. Намираше се насред нищото.
Войникът го бутна да тръгне по дългата дъга на стената към някаква постройка с купол, кацнала гордо на единия от двата върха.
Намръщи се. Разбра какво представлява постройката.
Обсерватория.
Джак влезе в огромното полусферично помещение.
Беше старо, мрачно и построено предимно от бетон — друг класически продукт на съветската ера. И миришеше на стара болница — на застояло и в същото време стерилно. Гигантски сребрист телескоп бе насочен нагоре през отвор в купола. За разлика от всичко друго на това място, той бе модерен и нов, последна дума на техниката.
— Аха, ето го и него! — напевно каза нечий глас и отекна в празното пространство. Говореше на английски, с мек акцент.
Някакъв мъж към шейсетте излезе иззад телескопа и спря пред Джак, сякаш беше домакин на вечерно парти, посрещащ поредния си гост.
Джак го позна моментално. Пък и нямаше друг начин.
Оголената сребриста маса, която оформяше долната лява челюст на мъжа, бе едновременно ужасяваща и уникална. Очите му — сиви сфери, които се движеха, без да мигат — огледаха Джак от глава до пети, сякаш преценяваха всяка част от него, всеки мускул, всеки потенциал на тялото.
После мъжът със стоманената челюст се вгледа внимателно в очите на Джак и сякаш прецени потенциала вътре в Джак — умствените му способности, решимостта, куража.
Едва тогава мъжът със стоманената челюст примигна и каза:
— Добре дошъл в скромната ми бърлога, Уест-младши. Аз съм Владимир Карнов, генерал от Федералната служба за сигурност, или ФСС, но може би ме познаваш под друго име — Месоядния.
— Къде са Лили и Зоуи? — остро попита Джак.
— Търпение, Уест-младши. Ще се събереш с тях, като му дойде времето. Оттук, моля.
Месоядния поведе Джак около големия телескоп.
— Наблюдавам те от известно време, да знаеш. Храбър си. И умен, също като баща ти. Но за разлика от него, имаш любопитната склонност към вярност, което те кара да предприемаш безразсъдни и ненужни действия. Като например нахлуването ти в малкото леговище на приятеля ми Мордехай Мюниц в Израел преди месец.
Джак впи поглед в Месоядния.
— Откъде може да знаеш за…?
— Ох, как само ядоса стария Мордехай. — Месоядния се изкиска. — Баща ти никога ли не ти е казвал да не ядосваш човек, който събира хора за удоволствие?