В плен на магията

— Да, казаното от Кал е вярно. Само че има и още.

Пресегнах се и макар че баща ми бе в другия край на стаята, той с лекота стисна пръстите ми. Изпратих слаб магически импулс към него и очите му се разшириха.

— Силите ти! — ахна.

— Върнах си ги напълно — кимнах аз, извадих гримоара и го хвърлих на масата. — Благодарение на книгата.

Възможно най-кратко обясних за семейство Касноф и властта им над нашето, която би трябвало да се предава по наследство. Че кръвта им би трябвало да им дава контрол над мен.

— Лара направи някаква магия и ми показа семейната им история — продължих. — А тя е наистина мрачна. Хората буквално изравнили със земята цялото село на Алексей Касноф. Колкото и странно да звучи, всичко е започнало заради едно момче, което търсело сигурност. Алексей бил напълно убеден, че ще го постигне с помощта на демони, че така ще предпази всички магически същества. Предал тази вяра и на дъщерите си.

Огледах внимателно хората в малката задимена стая.

— Възможно е досега да не сте го разбирали… Но в действителност тези хора не са изначално зли и непоправими. Касноф смятат, че са прави.

— Именно затова са толкова ужасяващи — кимна баща ми. — Рядко някой възприема сам себе си като злодей.

Спомних си госпожа Касноф и как бе измърморила „Целта оправдава средствата“. Щях да потреперя, ако в стаичката не бе така горещо.

— Добре, това бяха техните планове — въздъхна Арчър. — Какви са вашите?

— Ще слезем в Подземния свят — заяви Изи. При тези думи тя подскочи леко, очите й блестяха, а съдейки по тона й, човек можеше да реши, че ще ходи в „Дисниленд“.

— Я успокой малко топката, Изи — подхвърли Финли и положи ръка върху рамото на сестра си. — Не е толкова просто.

— Остава и да беше — отпаднало измърмори Джена.

— Първо, Софи ще слезе сама — заяви Финли.

— Тя е единствената, която може да проникне там — добави веднага Айслин.

— Добре, но когато сте дошли тук, още не сте знаели, че съм си върнала силите — намесих се аз. Измъкнах внимателно ръката си, която бе притисната между тялото ми и това на Арчър, и избърсах капка пот от челото си. — Как тогава решихте, че ще успея да вляза?

— Не знаехме със сигурност — отвърна майка ми и се облегна на масичката. — Смятахме да изпратим баща ти с надеждата, че ДНК-то му ще бъде достатъчно, за да може да влезе.

После въздъхна и потърка очи. Изглеждаше състарена и уморена, никога не я бях виждала такава.

— Трябваше да опитаме нещо — допълни накрая.

— Сега обаче, след като си си възвърнала силите, би трябвало да проникнеш в Подземния свят без никакви проблеми — каза баща ми. — Ще отидеш там — сама — и ще събереш възможно най-много демонично стъкло.