Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
И двете знаеха, че е по-добре да зарежат този разговор, ако евентуално им хрумнеше да отидат в „11-99“, за да свалят някой юначага.
Рут Копоя беше снажна млада дама и това привличаше дребосъка Олег Гридли, който седеше начумерен в края на бара. Брадичката му опираше в ръба. Поръча бира на Месалина, но се отчая, че някога ще спечели сърцето й.
— Хари Брайт беше единственото човешко същество в тази женомразка организация — изплака Рут Копоя. — Може би Франк Шегаджията трябва да го замести.
— Иска ми се да забода иглата в шибаната вена на Франк Шегаджията и да му изцедя кръвчицата — процеди Ани Анемичната, докато пиеше четвъртия си „Том Колинс“.
Рут Копоя се зачуди дали в слуховете за вампирство няма нещо вярно.
— А на мен пък ми се иска да забода малката розичка на Мерсия с всичко, което би я накарало да ме обикне! — провикна се Олег от другия край на бара.
— Имаш ужасно дълги уши за ръста си — каза Рут. — Какво можем да направим, за да не ни подслушваш?
— Мислите, че мъжете се държат лошо с вас — изстена Олег, който беше достатъчно пиян, за да се разплаче. — Това е защото са по-големи от вас. А всички са по-големи от мен. Лявата ти цица е по-голяма от задника ми!
— Трябва да смениш репертоара, Олег — посъветва го Рут. — Напиеш ли се, винаги започваш да говориш като отвратителен боклук. Затова Мерсия те мрази и в червата.
— Не разбирам женския пол — изплака джуджето. — Правя всичко за жените, а в замяна не получавам никаква любов!
— Подмени колекцията си от гнусни сексуални номера, с която постоянно се хвалиш — рече Ани Анемичната.
— Бих сторил почти всичко. Само не бих се отказал от автентичния си дъбов пояс на целомъдрието със свещената дупка. Та той е антика!
— Хайде да поговорим за проблема ти — предложи Рут Копоя, потропвайки по чашата с молива си. Сетне погледна зад бара, записа една-две детективски бележки и се ухили на джуджето. — Елементарно, скъпи мой Олег — каза тя. — Аз мога да ти помогна да свалиш Мерсия.
— Настина ли, Рут? — извика дребосъкът. — Ах, ще бъда толкова щастлив! Ще направя всичко за теб! Дори ще те вкарам в Страната на чудесата в малкото ми креватче! Ще ти покажа надуваемия си пенис в естествен размер и…
— Престани да дрънкаш глупости, Олег! — излая Рут. — Това е проблемът ти, скапана кофо с лайна!
— Добре, добре, съжалявам. И така, какво можеш да направиш за мен?
— Ами, доколкото разбирам, ти имаш само едно положително качество.
— Кое? Магазинът ми за автомобилни части? Миналата година изкарах петдесет хиляди долара.
— Е, тогава имаш две положителни качества. Богат си и изглеждаш добре.
— Наистина ли?
— Да, много си сладък — трябваше да признае и Ани Анемичната, която вече фъфлеше като Рут Копоя.
— Господи, Ани, върша делото на мрака само с истински големи момичета — извини се Олег, — но какво е едно духане между приятели? Можеш ли да сложиш краката си зад ушите?
— Ето какъв е планът ми, многознайко — прекъсна го Рут, отново поглеждайки зад тезгяха, към осемструнната хавайска китара, която барманът Рубен бе подпрял на касата. — Хрумна ми нещо, като видях онази китара.
— Каква е идеята ти, Рут? — извика Олег. — Престани да ме измъчваш!
— Ще сменим номера ти. Какви дрехи имаш вкъщи? Ани, ти също можеш да помогнеш. Ще трябва да вземем перука от фризьорския салон на Една, преди да е затворила. Ще превърнем Олег в мъж, на когото Мерсия няма да устои.
— Наистина ли? — радостно изквича джуджето.
Макар да не го съзнаваше, Рут Копоя бе направила важна крачка към обсебилото цялото й съзнание желание да разкрие убийство.
Когато Сидни Блекпул и Ото Стрингър пристигнаха в клуб „11-99“, стените бяха започнали да вибрират. Все едно от върха на високото скалисто плато някой стреляше с гранатомет, а мините летяха ниско и експлодираха оглушително.
— Сигурно днес са взели заплати — отбеляза Ото. — Може да ни провърви и чилито да е свършило.
Когато влязоха вътре, Бейтс Прилепа стоеше на бара, вдигнал чашата с третия си коктейл „Маргарита“, и се оплакваше от гражданка, която го заплашила със съд.
— Каза, че ще съди мен и градската управа за осемдесет милиона долара! — изплака Прилепа. — А аз само прострелях кучето й в крака. Това е всичко. Беше се отскубнало от каишката, но аз не забелязах това. Видях само раззината паст и зъби, които няма да те пуснат, докато не отрежеш главата!